Емил П.

На един хълм над близкото до столицата село Локорско се намира старото селско гробище. Насред него, в гъст зелен шубрак, стърчат грозни руини. Това някога е било старата черква на селото, на която е посветен този материал.

Всеки знае, че София е древен град. Прословутите думи на император Константин Велики, че „Сердика е моят Рим“ вероятно са измишльотина, но със сигурност градът е бил особено скъп на императора и неговите наследници. Те често са резидирали тук и дори са се опитали да проведат в този град мащабен общоцърковен събор (Сердикийският събор е

Oще една селска гробищна черква. Причината да се занимавам постоянно с такива черкви е, че тъкмо те най-често са хем интересни откъм живопис, хем са потънали в забрава, непипнати десетилетия, ако не и векове.

Самотното здание на църквата „Св. Петка“, до с. Сирищник, измазано с кал, се извисява над гробовете, накацали плътно около нея, и едва ли някой се отбива точно тук по време на туристическия си преход.

Започваме нашите пътешествия по забравените църкви на България в Режанци – едно опустяло село, съвсем близо до гр. Брезник. По времето, когато го посещавам (началото на пролетта), тук няма кой знае какви признаци на живот и повечето къщи встрани от главния път не изглеждат да са били посещавани от доста години. Такава е самата църква на селото „Св. пр. Илия“.

Всеки, който  е пообиколил повече или по-малко нашата страна, несъмнено е попадал на безброй църкви, пръснати из повечето населени места. Някои от тях са величави и внушителни, други – семпли и незабележими. Някои църкви са обгрижвани и изящни, други – изоставени, забравени и осъдени на бавна разруха. Темата, която ме занимава от доста време, са

Август, 2022 Ден 1 ( или „последният ден на морето“) – Из пустите плажове на с. Синеморец Опънах платната на моя сеат и вятърът или нещо друго ме довя към крайните югоизточни предели на нашата китна родина. Тук морето си е още море, горите са гори, скалите – скали, а бетоновата вакханалия по бреговете все

Събота вечер, някъде към девет, около средата на февруари. Или с други думи горе-долу година след като ми хрумна идеята за околософийската параклисова обиколка. Пак съм там където бях – телом, а струва ми се – и духом.