пътепис

Дългите почивни дни се изнизаха неусетно и тази седмица се опитвам да отрина малко по малко струпаната работа в службата. Безрезултатно.

Днес е Гергьовден и баща ми има имен ден. Да си жив и здрав, татко, още дълги години! Та поради тази причина и поради факта, че днес е почивен ден, не съм на работния си пост, както е обичайно за четвъртъците ми. Вместо това пирувам у дома в родния град (да, от Перник съм, но не карам голф, а сеат).

По принцип това би попречило на идеята ми да обикалям параклиси около София през четвъртъците, но тъй като родният ми град е Перник, а Перник е около София (или София – около Перник, въпрос на гледна точка), проблем всъщност няма.

Днес е Велики четвъртък.

Едва ли има по-подходящ четвъртък, на който да започна експедициите си. За съжаление не можах да се настроя, както трябва за онова, което ми предстои. Задават се празници на килограм и в последния работен ден преди тях трябваше да отметна доста задачи на работа. Така че позакъснях с тръгването си. И което е най-лошо – ще трябва да напускам София в час пик преди празници…