пътепис

Събота вечер, някъде към девет, около средата на февруари. Или с други думи горе-долу година след като ми хрумна идеята за околософийската параклисова обиколка. Пак съм там където бях – телом, а струва ми се – и духом.

Ще наруша традицията и днес ще посетя цели два параклиса. Това ще се случи в далечния див запад, чак край Драгоман, и ще бъде съпроводено с добра доза приключения и изпитания, както подобава на един заключителен епизод.

Днес съм се запътил към един нов-новеничък параклис, издигнат наскоро в една от махалите на село Царичина. Изборът ми не беше труден. В този район няма изобилие от много такива храмове…

Отивам в дебрите на Стара планина през Искърския пролом, където дъждът не ми е приятел

Днес ми се пада да посетя един параклис при село Желява. Небето е сиво-бяло; във въздуха се носи някаква  мараня и лъха гореща влага като в джунглата. А в колата ми температурата, така както и през зимата, е с няколко градуса по-висока от околната.

Миналоседмичната разходка из средногорските покрайнини на Софийското поле покори сърцето ми за този край, който не бях посещавал досега. За жалост днес е финалният ми тур из този райски край, но целта ми сега е още по-далечна – село Смолско.

Изобщо не съм го планирал това, но ето че отивам при параклиса на Спасова могила точно на храмовия му празник като в разказа на Елин Пелин.

Ако досега съм се движел в що-годе познати ми места, то от днес до края на поклонничеството ми ще обикалям край села и местности, където никога преди не съм ходил.

Планът е да стигна до село Плана, насред Плана планина, където планувам да посетя един очарователен параклис.

Още един дъждовен четвъртък дойде и аз пак съм заплюл планински параклис, този път във Витоша. Така че калта отново ми е гарантирана.