пътепис

Днес съм се запътил към един нов-новеничък параклис, издигнат наскоро в една от махалите на село Царичина. Изборът ми не беше труден. В този район няма изобилие от много такива храмове…

Отивам в дебрите на Стара планина през Искърския пролом, където дъждът не ми е приятел

Днес ми се пада да посетя един параклис при село Желява. Небето е сиво-бяло; във въздуха се носи някаква  мараня и лъха гореща влага като в джунглата. А в колата ми температурата, така както и през зимата, е с няколко градуса по-висока от околната.

Миналоседмичната разходка из средногорските покрайнини на Софийското поле покори сърцето ми за този край, който не бях посещавал досега. За жалост днес е финалният ми тур из този райски край, но целта ми сега е още по-далечна – село Смолско.

Изобщо не съм го планирал това, но ето че отивам при параклиса на Спасова могила точно на храмовия му празник като в разказа на Елин Пелин.

Ако досега съм се движел в що-годе познати ми места, то от днес до края на поклонничеството ми ще обикалям край села и местности, където никога преди не съм ходил.

Планът е да стигна до село Плана, насред Плана планина, където планувам да посетя един очарователен параклис.

Още един дъждовен четвъртък дойде и аз пак съм заплюл планински параклис, този път във Витоша. Така че калта отново ми е гарантирана.

Дългите почивни дни се изнизаха неусетно и тази седмица се опитвам да отрина малко по малко струпаната работа в службата. Безрезултатно.

Днес е Гергьовден и баща ми има имен ден. Да си жив и здрав, татко, още дълги години! Та поради тази причина и поради факта, че днес е почивен ден, не съм на работния си пост, както е обичайно за четвъртъците ми. Вместо това пирувам у дома в родния град (да, от Перник съм, но не карам голф, а сеат).

По принцип това би попречило на идеята ми да обикалям параклиси около София през четвъртъците, но тъй като родният ми град е Перник, а Перник е около София (или София – около Перник, въпрос на гледна точка), проблем всъщност няма.