Всеки знае, че София е древен град. Прословутите думи на император Константин Велики, че „Сердика е моят Рим“ вероятно са измишльотина, но със сигурност градът е бил особено скъп на императора и неговите наследници. Те често са резидирали тук и дори са се опитали да проведат в този град мащабен общоцърковен събор (Сердикийският събор е вторият в историята на Църквата след Никейския).
Сердика е била столица на провинция Вътрешна Дакия, което ще рече, че градът е бил доста развит по римските стандарти. Както самата крепост, така и районът около нея и прилежащата ѝ инфраструктура. Човек би очаквал извън крепостните стени да намери доста имения на знатни граждани и стопански постройки (т.нар. вили рустика). И тук няма изненада – до момента са открити около 10 такива имения, голяма част от които в чертите на съвременната столица.
Това, което не знае всеки е, че тези римски вили, почти без изключение, вече не могат да се видят. Защото след откриването си са били повторно засипани и унищожени по един или друг начин. Нещо повече – за много от тях детайлите по откриването и разкопките са доста повърхностни и почти неоткриваеми, до степен че дори квалифицирани археолози в настоящия момент не биха могли да посочат точното място, на което са били тези вили.
Тази публикация е опит да се хвърли светлина върху тези римски вили и да се разбули почти детективската мистерия къде са се намирали. Възнамерявах тук да опиша всички сердикийски вили рустика, но материалът стана твърде обемен и реших да представя за начало единствено откритите през 20-ти век. На най-новите открития ще се опитам да обърна внимание в друг материал. И така, подредени по годината си на откриване сердикийските вили рустика са:
- римска вила при Александровска болница – открита и проучена през 20-те години от Иван Велков;
- римска вила при с. Орландовци (днес квартал) – открита и проучена през 1936 г. от Иван Велков;
- римска вила при гара Искър – открита и проучена през 1936 г. от Иван Велков;
- римска вила при с. Филиповци (днес квартал) – открита и проучена през 1961 – 63 г. от Магдалина Станчева;
- римска вила при кв. Обеля – открита и проучена през 1961 – 63 г. от Магдалина Станчева;
- римска вила при ж.к. Хаджи Димитър – открита и проучена през 1966 – 67 г. от Магдалина Станчева;
- римска вила при кв. Вердикал, гр. Банкя – открита и проучена през 1981 г. от Кунка Григорова
- резиденция Скретиска край гр. Костинброд – проучвана няколко пъти в периода 1973 г. – 2009 г. от В. Божилова и В. Динчев
Съдържание:
Най-ранните археологически проучвания в района на София на антични постройки от времето на Римската империя са дело на именития наш археолог Иван Велков. Той е изследвал няколко вили рустика, които към момента на откриването си са се намирали извън очертанията на столицата.
1. Римската вила при Александровска болница
Откритието на тази римска вила е публикувано от Иван Велков през 1926 г. в „Годишник на Народния музей“ Т. IV (за 1922–1925 г.) в секцията „Антични паметници из България“ под името „Римската баня при Александровска болница„. [1] Очевидно въпросната вила е била разкрита в близост до Александровска болница, но къде точно е сложен въпрос.
Велков е твърде оскъден в описанието на конкретното местоположение на археологическия обект и по-долу представям единствените два цитата от статията, които дават бегла представа за това къде е бил открит:
„На празното място (сега вече застроено), което се образува между шосето за Княжево и това за Александровската болница, се откриха през 1922 година основите на една римска баня…. „
„По намерените глинени тръби се вижда, че водата на банята е докарвана от близката Крива река, от която за сега съществува само едно блато отсам болницата.„
Освен това е поместен план на вилата, както и снимка от разкопките. Помествам ги и аз тук.
Според Велков помещения 1, 2 и 3 от плана представляват част от баня – в (1) се е загрявала водата, а (2) e изпълнявало функцията на caldarium (по новому ‘сауна’), където дори са били разкрити седем седалища, изградени от широки тухли. Помещения 9 и 8 са от по-ново време според археолога, а в югоизточните такива били намерени парчета от силно увредена мозайка по пода.
На представената снимка според мен в дясно на кадъра се виждат така описаните на плана помещения 1, 2 и 3. Ако съм прав, това означава, че на снимката гледаме приблизително на запад. В непосредствена близост зад разкопките се вижда фасада на около триетажна масивна постройка без прозорци, две къщи северно от нея с двускатен покрив и в далечината – пояс от високи дървета, на около 50-на метра от мястото. Виждат се и човешки фигури, от които можем да преценим, че разкритите останки се намират на дълбочина 2-3 метра под земята
Това са всички визуални ориентири, по които можем да съдим къде е била вилата. За съжаление те не са достатъчни. След няколко часа, прекарани в разглеждане на карти, архивни фотоси и аероснимки, мога да кажа, че нищо от това, което съществува днес, не отговаря на онова, което се вижда на снимката. Първоначално бях убеден, че разкопките са били проведени някъде на терена на Александровска болница, която общо взето като сграден фонд по онова време е отговаряла на сегашното положение, но вече не мисля така. Първо, сред старите сгради на Александровска болница, запазени и до днес, няма такава с подобна фасада без прозорци. A и двете къщи от снимката приличат на жилищни, а не болнични сгради. И второ, Иван Велков изрично посочва, че вилата е открита на „празното място между Княжевското шосе и това за болницата“. Княжевското шосе е сегашният бул. „Цар Борис III“, a шосето за Александровска болница – сегашната улица „Константин Иречек“.
Тук е моментът да покажа как е изглеждала околността на Александровска болница в периода 1920 – 1940 г. Неоценима информация ни дава архивът на сайта ‘Стара София‘, от който изрових следните две снимки.
Първата от двете снимки се доближава в по-голяма степен до момента, в който вилата е била разкопана. На нея виждаме терена на Александровска болница с повечето от старите ѝ сгради, които стоят и до днес, а между тях има доста растителност. Западно от нея са сградите на т.нар. Дивизионна болница. Много добре се виждат и двата булеварда – този, водещ към Княжево и този – към болницата, както и пространството, заключено между тях. То наистина е преобладаващо празно, но вече в него се е появил един „остров“ със сгради, който можем да допуснем, че интензивно се е разраствал идните години, защото на снимката от 30-те цялото това пространство е почти изцяло застроено с неща, които приличат на къщи.
Въпреки всичко, на тези снимки аз не откривам участък, който да отговаря визуално на особеностите от снимката на археологическия обект. Статията на Иван Велков все пак намеква, че вилата е водоснабдявана от близката Крива река и е логично да предположим, че тя е била изградена недалеч от нея. Крива река обаче още в началото на 20-ти век е била почти безследно изчезнала, а днес няма и помен от нея (освен в името на едноименния софийски квартал). Все пак на една стара карта от края на 19-ти век се вижда къде е било руслото ѝ.
Тя е текла северно от ул. „Св. Георги Софийски“ и според мен тук някъде, под основите на днешните кооперации в кв. Крива река, е била и римската вила. Велков споменава още, че в близост до нея е бил разкрит гроб при полагането на водопровод. А това отново навежда на мисълта, че вилата трябва да се локализира в сегашния квартал Крива река, който по онова време е преживявал интензивно строителство. Но нищо по-твърдо не мога да открия.
Нека да кажем няколко думи и за самата вила. Велков многократно я нарича „баня“, но на мен повече ми изглежда това да е било само част от нея. Сред руините са открити внушително количество мраморни фрагменти от статуетки на богове – на Пан, Дионис, Асклепий, животински фигури. Твърди се, че още преди разкопаването на това място местните намирали бронзови фигурки. Какво е било истинското предназначение на постройката най-вероятно никога няма да разберем.
2. Римската вила при кв. Орландовци
Това хронологически е следващата открита римска вила в покрайнините на София – тогавашното село Орландовци. Разкопките са били проведени през 1936 г. отново от Иван Велков, а описание на откритото е публикувано през 1939 г. в „Известия на Българския археологически институт„, ХII под името „Късноримска вила при Орландовци„. [2]
Иван Велков отново не е словоохотлив относно местонахождението на руината. Ето какво пише:
„При прокарване на път при Орландовци (Райна княгиня), Софийско, за Военната рампа и с. Надежда, в местността Суходол, през есента на 1935 г. работниците се натъкнали на останки от стари зидове, като при това бил открит и един надгробен паметник. С помощта дадена от фонда за написване историята на София и с голямата помощ и съдействие на г. кмета на с. Райна княгиня г. Никола В. Беров, през май 1936 г. можа да се разчисти цялата постройка.„
Отново имаме неясна снимка на руините:
И план на постройката:
„Пътят за Военната рампа и с. Надежда“, който се е прокарвал по онова време, е днешната улица „Първа българска армия“. На снимката се виждат и дървени електрически стълбове, които според този материал са поставени през 1926 г. и чието трасе, видимо на карти от онова време, съвпада приблизително с трасето на въпросната улица. Местността „Суходол“, за която споменава Велков, днес не може да се открие, но самото ѝ име подсказва, че тя се е намирала някъде около руслото на р. Суходолска. Така че тези два ориентира ни позволяват да определим местоположението на римската вила някъде при пресичането на ул. „Първа българска армия“ и река Суходолска. Но нищо по-конкретно не може да се каже на база снимката и писмената локализация. За късмет в статията си Велков прави още една вметка, която ни позволява съвсем точно местонамиране на вилата:
„Може би между народа да се е поддържала винаги една традиция, защото тук по-рано е имало оброк, наречен „Св. Еремия“, а сега върху източната кула е издигнат параклис „Св. Кирил“. „
Джакпот! Параклисите не са сгради, които изчезват току-така дори в преломните години на комунизъм, дошли не много след като вилата била открита. Днес храм, който да носи името „Св. Кирил“ в района няма, но пък има църква с патрон Св. Еремия и тя се намира на улица „Първа българска армия“ 16! Та тук именно трябва да е била открита вилата, от която, разбира се, днес нищичко не може да се види.
А дали си е струвало да се запази? Като оставим на страна артефактите от тази вила, на които ще се спра след малко, тя представлява интерес най-вече със своя план. Откритите основи са с размери 31 на 34 метра и са били с височина около метър и почти толкова дебели по външните стени. Правят впечатление двете кръгли кули откъм север по ъглите и двете правоъгълни от южната страна. Велков с основание оприличава обекта на малка крепост и допуска, че тя е била в центъра на стопанство, отдалечено от Сердика, което е трябвало само да се брани в случай на нашествие.
За първоначалния военен характер на сградата има още няколко знака освен кулите. В южните помещения на „вилата“ е открита късноримска надгробна плоча с надпис на латински, при това, забележете, тя е използвана като строителен материал в ролята на праг на врата. Надписът гласи следното (в скоби е онова, което може би трябва да се добави):
M(arcus) Aur(elius) Julius
veter(anus) /// V ////
praet. vixit
annis XLV
Sep(ulcrum). Tarsa
veter(anus) heres
posuit
bene merenti
Или в приблизителен превод:
Гроб на Марк Аврелий Юлий,
ветеран от ….
преторианец (?), живял
45 години.
Тарса,
наследникът на ветерана,
постави
(паметника) на заслужилия.
Тоест, имаме паметник от войнишки гроб, който вероятно се е намирал в близост, преди да бъде вграден като строителен материал в миникрепостта. Тя по всяка вероятност е претърпяла промяна на предназначението си след приемането на християнството за официална религия на империята. В средата ѝ Велков разкрил основите на сграда с апсида на изток и размери 10 х 6 м., която археологът оприличава на антична църква. Открити са и монети – най-ранните от времето на Максимин Дая (308 – 313 г.), но и много по-късни – от 17-ти – 18-ти век, от което време е датирано и малко бронзово кръстче.
Като вземем факта, че това място е съхранено в местната памет като свещено до ден-днешен, както и обстоятелството, че никакви езически артефакти не са били намерени тук, изводът може да бъде само един. Античната сграда, каквото и да е било оригиналното ѝ предназначение, скоро е била превърната в манастирски комплекс – вероятно един от първите по нашите земи. В. Динчев е поддръжник на тази теза и според него манастирът е просъществувал поне до готските нашествия от средата на 6-ти век [3]. И трябва да е имал важна роля в християнизирането на местното население от онзи период. На няколко километра северно от манастира Динчев е разкрил некропол от същия период, в който са идентифицирани редица християнски погребения.
Днес на терен, както стана дума, почти нищо не напомня за руините, които са били разкопани тук. С изключение на църквата „Св. Еремия“ и прилежащото ѝ неголямо дворно пространство всичко наоколо е застроено с индустриални сгради. Обаче една разходка до храма е достатъчна да покаже, че именно тук е била тази постройка. Когато отидох да го посетя, той беше заключен, но дори отвън останките от антична сграда могат да се видят пръснати из малкия двор.
До самата църква могат да се видят и старите оброчни кръстове, маркирали мястото в народната памет през вековете.
И това не са единствените следи в района. На 80 м западно от църквата и южно от ул. „Първа българска армия“ има голямо незастроено пространство, обрасло с дървета и храсти. На този терен е прокопан голям изкоп с дълбочина около 3-4 м. Днес целият този парцел е нещо като сметище, но сред боклуците, които се въргалят из изкопа, има строителен материал с безспорно античен произход и следи от обработка, които съм снимал по-долу:
Нямам идея каква е историята на този изкоп и дали е свързан по някакъв начин със самите археологически разкопки на вилата. По-скоро не. Той се намира достатъчно далеч от църквата, за да не може части от сградата да попадат на този терен (припомням, че Велков изрично посочва, че параклисът е издигнат върху източната кула). Но изглежда голяма част от строителния материал на вилата се е озовал тъкмо тук. Или на този терен е имало друг непроучен от археолозите обект?
3. Римската вила при гара Искър
Тази е открита по същото време като „вилата“ при Орландовци – през 1936 г. – и публикацията за нея е поместена от Ив. Велков в същия сборник „Известия на Българския археологически институт„, ХII точно над публикацията за орландовската вила. [4]. Този път Велков е доста по-обстоятелствен относно местоположението:
„Тук в местността Станевец или Дабо, не далеч от западния семафор на гарата, в нивата на Добриян Геков са разровени при разчистване на нивата многобройни зидове. Разпръснатите близо наоколо парчета от тухли и керамиди издават присъствието и на други постройки. На един километър южно от находището, дето се издига сега могила, е минавал път, известен като Татарския път. На север от откритите постройки и северно от ж.п. линия е преминавал пък старият римски път, известен сега като Трояно. Самият Искър се намира на около два километра от постройките, та тук е имало винаги добри условия за съществуване на селско стопанство.„
Само дето дори тези пространни обяснения не позволяват точното локализиране на вилата от днешна гледна точка. Днес ниви около гара Искър няма и тия местности едва ли говорят нещо някому. Но не сме съвсем изгубени. На първо място, една топографска карта от 1941 г. ни показва местностите Станевец / Дъбо. Ето ги тук, наложени върху съвременна карта на района:
На нея виждаме, че двете местности са една до друга, разположени в продължение на около 2 км южно от ж.п. линията за Пловдив. На старата карта с кота 554 е отбелязана и могилата, която вероятно Велков има предвид в публикацията си. Любопитен факт е, че тя може да се види до ден-днешен в зеленото пространство между панелните блокове на ж.к. Дружба – типична антична могила, каквито едно време из Софийското поле е имало безброй. Та ако теглим километрова линия на север от тая могила, се озоваваме в едно пространство около днешната метростанция Искърско шосе, което се намира на около два километра западно от р. Искър, както пише Велков. Моят залог е, че руините на тази вила са били разкрити някъде тук, около пресечната точка на тези прави.
Снимките от разкопките, които фигурират в публикацията, този път не носят абсолютно никаква информация, която може да улесни намирането на местността, затова и не ги копирам тук. А това е планът на вилата:
Виждаме нещо различно, което не прилича на нито един от двата представени по-горе обекти. Г-образна сграда с размери 40 на 36 м. и стени, дебели 80 см., ограждаща нещо като дворно пространство, отворено откъм север и изток. На приложените снимки в статията основите на сградата изглеждат силно повредени. Според Велков малките помещения с полукръгъл план са бани, до тях е имало готварско помещение, а по-нататък – жилищна част. За никакви други находки и артефакти от това място не става дума в публикацията, така че можем само да гадаем относно нейното предназначение. Без потвърждение остава и догадката на Велков „за други сгради в околността“.
Днес районът, в който е била открита вилата, е напълно урбанизиран и застроен с блокове и индустриални помещения. Нищо не напомня дори бегло, че тук е имало някакъв археологически обект. В такава среда теренните обиколки са почти безсмислени, но това не ме отказа да се поразходя и неочаквано дори за мен се натъкнах на нещо минимално, но показателно. В зелената площ между тротоара на ул. „Иван Биковски“ и ДГ №21 забелязах няколко фрагмента от тухли, които не ми изглеждат да са от съвремието. На снимката вляво има цилиндричен фрагмент с дължина около 10 см., който е доста по-плътен от съвременните тухли. На снимката вдясно се вижда парче от тухла от същия материал с три кръгли белези, които много приличат на отпечатъци от пръсти – нещо често срещано при римските тухли. Не твърдя със сигурност, че това са антични тухли, но по време на проучванията си съм виждал много такива и тези тук определено имат доста общо с тях.
Мястото, на което се натъкнах на тези фрагменти, е доста близо до предполагаемата позиция на вилата, определена по описанията на Велков на картата по-горе. Надявам се да не бъда упрекнат в confirmation bias – обходих доста голям район по протежението на бул. „Искърско шосе“ и никъде другаде не видях нещо, което да ме накара да се позачудя. Така че за мен няма съмнение къде се е намирала тази вила.
4. Римската вила при кв. Обеля
Прескачаме няколко десетилетия напред, за да се запознаем с римските вили, разкрити от Магдалина Станчева. Човек би очаквал, че при тези сравнително новооткрити обекти информацията за тях ще бъде далеч по-изчерпателна, но в доста отношения е тъкмо обратното. Социалистическата епоха в България, особено в първите си десетилетия, се характеризира с мащабно строителство в София, с ударни срокове и петилетни планове, които няма как да се нарушат от изравянето на антични руини. Противно на повечето очаквания това не означава, че булдозери безогледно са разчиствали археологическото ни наследство при повсеместните строежи, но тази представа не е лишена от известно основание. Археолозите в онзи период определено са нямали възможност и време да проучат нещата, както трябва.
Един от тези археолози, замесен в повечето големи археологически разкрития в социалистическа София, е Магдалина Станчева. Тя е участвала в археологическите проучвания по време на строежа на бившия Партиен дом, под нейно ръководство се извършва откриването на Източната порта на Сердика, а по-късно и на Западната порта, тя е археологът, който разкрива и трите римски вили в София от този период. Голяма част от археологическите ѝ архиви са налични в Интернет и аз препоръчвам на всеки изкушен от археологията на терен да им хвърли едно око. От тях става ясно, че не ѝ е било лесно да си върши работата. Особено показателен е един случай от Панчарево, когато при изкоп за „клозет“ са открити останки от нещо наподобяващо римска баня и на археоложката, по нейните собствени думи, ѝ се налага дълго да се разправя с проектантите за изместване на изкопа, а накрая „въпросът е решен“ с подкупи.
Не зная дали поради прекомерната ангажираност на Станчева „на терен“ или просто поради недостатъчен интерес към академичната работа, но много от археологическите ѝ открития не са публикувани според стандартите на научните публикации. Такива понякога няма изобщо, а и да има – в тях не се откриват ключови данни, които би трябвало да са там. Много често информация се появява разпокъсано в периодичния печат в сбит формат, без подробности или под формата на обзорни материали.
За вилата от Обеля има статия [5], но тя е написана почти 20 години след откриването ѝ. Местоположението на тази вила е описано така:
„Вилата в Обеля отстои на 6,5 км от укрепената площ на Сердика в северозападна посока. Разположена е в равнина със слаб наклон към северозапад, недалеч от пътя за Сердика. Мястото е избрано близо до река – сега дерето се намира на около 200 м. По всичко изглежда, че това разстояние се е увеличило с течение на столетията, а и самата рекичка е била вероятно по-пълноводна. Полето около вилата е плодородно и сега се обработва за житни култури и зеленчуци.„
В дневниците на археоложката се казва още, че вилата е била открита „в зеленчуковите градини на ТКЗС с. Обеля.“
Както и в предишните случаи, отново имаме снимка от разкопките:
И план на вилата:
Видно е, че от представените по-горе описания, отново не става съвсем ясно къде е била открита вилата. За щастие (мое) този път няма нужда да се правя на детектив, защото загадката е вече разрешена. Д. Димчев, който беше вписал в този блог ценни коментари под статиите ми за Диагоналния път, е откроил останките на тази вила върху аерофото изображения от 60-те години. Цялата дискусия за местоположението ѝ може да бъде прочетена във форума на БГ Наука, а аз ще се възползвам наготово от издирването.
Ето къде всъщност е била тази вила през 1965 г.:
И какво има днес на това място:
Видно е, че там, където са били разкрити основите, днес има складови помещения и асфалт, а някакви камъни от вилата са били струпани на 200 метра от нея с неясна цел. Излиза, че нещо, което е преседяло в земята 1500 години, устоявайки на нашествията на кои ли не варвари, е било унищожено в нашата просветена епоха (и по-конкретно – края на 80-те), освобождавайки място за паркинг насред нищото.
Една разходка в района в района на вилата днес (декември 2025 г.) потвърждава и дори надгражда тези неприятни констатации. Въпросната купчина зидове, за която в публикацията от форума се предполага, че е от вилата, вече я няма, а отделните късове тухли и камъни на това място не могат еднозначно да потвърдят хипотезата, че са от антична сграда. Около и по самия терен на вилата продължава разчистване на терени за бъдещи строителни дейности, скитат безстопанствени кучета и е осеяно с боклуци. Единствено някое и друго късче антична тухличка все още може да се намери из калните незастроени пространства около вилата, но това е всичко останало от нея днес.
Някаква утеха може би носи единствено обстоятелството, че макар и много внушителна като размери (65 на 50 м) тази вила не е била нищо особено в културно-археологически план. Тя най-вероятно е представлявала земеделско стопанство и е иронично, че неотдавна на нейното място пак е имало земеделско стопанство (ТКЗС). М. Станчева в статията си се впуска в поетични разсъждения относно битието на обитателите на тази вила и обстоятелствата около разрушението ѝ (едновремешното, не сегашното), но това са по-скоро спекулации.
Ето какво знаем със сигурност.
Стените били дебели около 80 см. и също толкова запазени във височина, градежът е бил по opus mixtum (с използване на тухли и камъни). Входът е бил от югоизток, а в северните ъгли е имало тесни проходи, които водели към реката (р. Какач) и впоследствие били зазидани – сигурен знак, според археоложката, за влошаващата се безопасност на стопанството с течение на времето. В някакъв момент то било опожарено (според Станчева по време на хунските нашествия от 5-ти век) и животът тук никога не се завърнал повече. В подкрепа на това говори фактът, че в едно от помещенията е открит по очи скелета на една жертва на пожара. А в двора са били намерени кости от заклан добитък – това според Станчева означава, че опожаряването е било предшествано от пиршество на завоевателите.
Повечето от помещенията са определени като складови и стопански, но има и бани, кухня и жилищни помещения. Сред разкритите артефакти преобладават парчета от глинени съдове, не липсват и земеделски сечива, но не чак толкова много, колкото би се очаквало за един чифлик. Намерените на място монети са малко и са от 4 – 5 век. Липсата на по-ценни артефакти според мен е показателна за това, че стопанството е било разграбено, а и очевидно поначало не е било луксозна „вила“.
Най-интересното около този обект е фактът, че той продължава да предизвиква полемика сред археологическата общност. Представените по-горе изводи на археоложката изглеждат безспорни предвид намереното, но съществуват и трактовки, които ги преобръщат с главата надолу. Анани Антонов [6] например в една негова съвременна студия върху тази вила изказва предположението, че това може би е било не земеделско стопанство, а кланица / тържище за кожи и месо. И е било унищожено не при хунско нашествие, а при мащабно земетресение. За земетръсната хипотеза говорел факта, че сходни на намерения в Обеля скелет са били открити и в други подобни обекти около София, което навежда на мисълта за стихийно разрушение и затрупани хора.
5. Римската вила при с. Филиповци
По същото време, по което М. Станчева разкрива вилното стопанство в Обеля (1961 – 1963), тя разкопава и още един обект – друга римска вила в близост на първата, край село Филиповци (днес квартал на София). Както ще видим по-долу, тя е доста по-интересна, защото представлява нещо, което наистина можем да наречем „римска вила“, а не някакъв обект с неясна функция.
Но голямата беда е, че за нея няма изчерпателна нaучна публикация. Цялата информация, която можем да почерпим, е разпокъсана в археологическите дневници на Станчева (тук, тук и тук), по голямата част от които са нечетливи ръкописни бележки, и няколко кратки статии от нея в сп. София [7], [8] [9] през годините…
Какво е известно за местоположението на вилата? На първо място, че тя отново е открита в близост до река. Само че това не помага особено, защото в землището на Филиповци текат две реки – Какач (същата река, край която е открита вилата в Обеля) и Шеовица. Задачата би била съвсем нерешима, ако не е статията в сп. „София“ от 1983 г., която ни дава ключова информация:
Една от най-интересните от досега откритите антични вили в околностите на Сердика се е намирала в землището на Филиповци, вляво от пътя за Банкя, недалеч от най-голямата надгробна могила, запазена в този район.
И също се споменава, че отново „строежът на ТКЗС“ е засегнал вилата. Както ще видим и по-нататък, ТКЗС-тата са враг номер едно на античните обекти около Сердика 🙂
Тези уточнения помагат, но отново оставят място за двусмисленост. Шосетата за Банкя в района на Филиповци също са две. Но по-южното е сравнително ново, от 80-те години и затова имаме всички основания да смятаме, че археоложката говори за единственото по времето на разкопките шосе за Банкя – това, което се отделя от пътя София – Пирот. Ако съм прав, значи римската вила е била открита между въпросното шосе и река Какач – близо до левия ѝ бряг. А коя е голямата могила?
Ако погледнем карта на района, ще видим, че там има две антични могили – Ивана могила (насред нивите) и Голямата могила (обрасла с храсти, точно до пътя). Предполагам, че „голямата могила“ от описанието е… Голямата могила! Точно срещу нея, от другата страна на пътя, се намират складови помещения – останки от някогашното ТКЗС на Филиповци. Гледайки разположението им, няма как да не възникне опасението, че те са построени тъкмо върху останките от вилата. Малко по-надолу ще разберем дали съм бил прав.
Самата вила предтавлява това като план:
Веднага се набива на очи, че планът на тази сграда е много по-различен от досега разгледаните. Най-голямо впечатление прави полукръглото помещение с радиус от 20 м. (по Станчева), срещу което е обособен голям двор, спускащ се плавно към р. Какач. То се състои от външна стена и вътрешна колонада с множество колони, поставени през 2 м. Това е било басейн и тъкмо с него е свързано най-забележителното около тази вила. Нейните мозайки. Те са били подредени в правоъгълни пана около колоните с обща площ към 40 кв.м. На долната графика можете да видите как са били разположени:
Както е видно от графиката, сред мозайките са преобладавали геометрически мотиви, с изключение на централното пано, където били изобразени риби, кит, кораби и дори пристанище. В изследването на В. Попова „Маршрут по античните мозайки на Сердика“ [10] се посочва, че сред мозайките има и силно стилизирани изображения на християнския символ хризма, което загатва за изповядването на криптохристиянство от обитателите на вилата.
Днес фрагменти от мозайките могат да се видят в Историческия музей на София.
А долните картинки, взети от публикацията на Попова, дават представа за цялостния облик на мозайките
Oсвен мозайките във вилата са намерени и фрагмент от мраморна статуя (ръка), както и нещо много рядко за нашите земи – три херми. Хермите представляват цилиндрични каменни постаменти, върху които е разположена глава. Откритите тук херми са от по-редкия тип, при който главите са две, а не една.
Според Станчева тези херми са били част от декорацията на басейна и вероятно изобразяват собствениците на вилата. Днес те също са изложени в РИМ София.
Но да се върнем на въпроса за точното местоположение на вилата. В последната си статия за тази вила от 1983 г. М. Станчева пише, че не е успяла да убеди отговорните институции да бъде изграден път до колонадата с мозайките и обектът да бъде отворен за посещения. Това не е било „счетено за целесъобразно“. Така мозайките са отнесени оттам, а за по-нататъшната съдба на самия обект повече не става дума в статията. Но мисля, че всички се досещаме каква е била тя.
Подозренията ми се потвърдиха от аероснимки на местността от 1965 г. – само две години след разкопките (отново благодаря на Д. Димов, че сподели достъп към тях). На тях се вижда структура, която доста наподобява представеното на плана и отговаря на размерите и пространственото му разположение.
Съпоставено върху съвременната инфраструктура в този терен това изглежда така:
Ако догатките ми са верни, а аз съм 99% сигурен, че те са верни, това значи, че днес на мястото на вилата има асфалт и сграда. Точно какъвто беше случаят с вилата в Обеля. Застрояването отново се е случило през 80-те. Не е ясно само дали то е засегнало основите и те са били изринати, или е асфалтирано направо върху тях. Днес имотът е ограден и недостъпен.
Преди да направя това откритие, се надявах, че вилата може би е била разположена малко по-встрани от бившето ТКЗС. Отидох да поразгледам нивите, намиращи се югозападно от последните сгради на бившето ТКЗС, на около 500 м. от предполагаемото местоположение на вилата. Незвисимо че избрах възможно най-неподходящия момент за това – когато нивите бяха покрити с гъсти слънчогледови насаждения – онова, на което се натъкнах там, надмина очакванията ми. Целият този район е буквално осеян с едри речни камъни, тухли и керемиди с античен произход, глинени парчета от съдове. По долу представям галерия на някои от „находките“:
За отбелязване е, че концентрацията на такива парчета е в нивите до бившето ТКЗС между шосето и реката. От другата страна на пътя, около Голямата могила не се забелязват подобни неща. Според мен това означва, че доста обширен район около разкритата вила е бил застроен някога и може би има още неразкрити структури тук. За същото се намеква и в статиите на М. Станчева.
Няма съмнение, че обектът, който представих тук, е бил истинска villa rustica – луксозна извънградска резиденция на знатен сердикиец. От всички описани до момента „вили“ за тази ме е яд най-много, че сме я заличили. Тя е имала в най-голяма степен потенциала да се превърне в чудесен туристически обект, обаче някой е решил, че е по-важно точно върху нея да се построи ТКЗС. Цялото широко поле наоколо явно не е било достатъчно добро за целта…
Мога само да добавя, че общо три такива вили около Сердика са били унищожени по точно същия текезесарски начин.
6. Римската вила при кв. Хаджи димитър
Последната римска вила в списъка на Маргарита Станчева е открита през 1966 г. в софийския квартал, който в различни публикации се споменава под името „Герена“, „Стефан Караджа“ и „Хаджи Димитър“. Става дума за квартала непосредствено до стадиона на ФК „Левски – София“ (северно от него).
Тази вила е единствената от разгледаните дотук, чието местоположение е напълно изяснено, тъй като и до ден-днешен от нея е запазена малка част – основите на един мавзолей – които все още могат да се видят на място. В същото време много детайли за нея се губят. Като сигурни сведения разпологаме единствено с дневницте от разкопките на Станчева, нейно кратко изложение за вилата в книгата ѝ „София от древността до нови врмена“ [11] и статията ѝ „За тракийското население в софийско през IV-V в.“ [12].
От дневниците разбираме, че вилата е разкрита при строежа на жилищни блокове. Oще преди да бъдат информирани археолозите, които да започнат разкопки, тук е имало изринати антични зидове. В миналото хората също са взимали оттук камъни за своите къщи.. Мястото, изглежда, отново е било запечатано в местната памет, тъй като там е имало и оброчен кръст, а според местните наблизо е имало стар манастир, наречен „Св. Троица“. Станчева съобщава, че били разкрити шест сгради върху площ от 5 дка. План на основите няма, но от написаното става ясно, че те са концентирани около мястото на днешните блокове 23, който впоследствие е изместен на север, за да се съхранят основите на мавзолея, блок 26 и блок 27. Както стана ясно, единствените видими следи на терен днес от разкритите основи, са тези на малък семеен мавзолей с особена форма, около който били разкрити няколко гроба, и непосредствено на изток от него – малка правоъгълна сграда.
Находки тук не са открити кой знае колко интересни, като изключим едно гърне със сребърни римски монети на императорите Александър Север, Максимин и Гордиан.
М. Станчева е на мнение, че разкритите сгради представляват стопански постройки (с изключение, разбира се, на гробницата). Къде се е намирала господарската къща, ако изобщо е имало такава тук, не е ясно. Всъщност самата Станчева не изключва наличието на още сгради в района освен откритите. Такива обаче не са докладвани в следващите десетилетия, а днес този район е вече доста гъсто урбанизиран.
Що се отнася до мавзолея… Той е ориентиран с дългата си ос по север-юг. Входът е бил от юг, с два пиластра, които са носели каменна арка. Вътре се е влизало в три последователни помещения. Средното е квадратно и сигурно е било покрито с купол. То имало две полукръгли крила с полукуполни покрития. В дъното на мавзолея под нивото на пода били устроени четири зидани гробни камери, дълги по 2,30 м и широки по 1,25 м.
По време на разкопките са разкрити и доста следи от пожар. И като се вземе предвид находката от монети в гърнето, най-късните от които са от средата на 3-ти век, Станчева изказва предположението, че това стопанство е било унищожено е разграбено по време на готското нашествие в провинция Тракия от същото време. После то никога не е било възстановено. На мястото са се заселили местни тракийци, които направили примитивни преустройства на заварените сгради и започнали да погребват роднините си около разрушения мавзолей. Тази теория звучи логично според мен. Фактът, че погребенията са били нехристиянски, и липсата на монети след средата на 5-ти век от този втори период на обитаване , означава че по това време животът тук окончателно е бил спрял.
7. Римската вила при кв. Вердикал, Банкя
Тази вила, открита през 1981 г. от Кунка Григорова, е сравнително по-далече от Сердика, отколкото гореописаните примери, но е била също така дълбоко свързана с този град. Известие за откритието ѝ е публикувано от К. Григорова през 1982 г. в Археологически открития и разкопки през 1981 г. под името „Археологически разкопки на късноантично имение до София„. За съжаление не разполагам с тази много кратка статия, но пък имам едно съвременно изследване на А. Антонов от 2022 г., което я разглежда детайлно [13]. В това изследване местоположението на вилата отново не е указано конкретно, като вместо това са описани следните географски насоки:
„Комплексът се намира на ок. 15 км по права линия от укрепената територия на Serdica през Античността. Днес неговото място е заето от стопански двор, а самите археологически проучвания, които започват на 19.V.1981 г. и
завършват на 27.VII.1981 г. са продиктувани от строежа на аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Вердикал“. Обектът се намира на незаливна тераса на р. Какач (Клисурска).“„Благодарение на геодезично заснемане, направено на 4.VI.1981 г., знаем надморската височина на няколко точки от обекта. Ще приемем една от тях – репера на обекта, който се намира на кота 649,93 м. По-нататък в дневника
разбираме, че теренът е равнинен с денивелация от един метър на изток.“
Става ясно, че това е поредната римска вила, жертва на стопанско-аграрния социалистически подем. АПК „Вердикал“ продължава да съществува и днес под формата на кооперативно стопанство. Като вземем предвид разположението му и това че търсим равнинен терен с кота от около 650 м., вероятното местоположение на античната вила би следвало да е било някъде в оградения кръг на картата по-долу, източно от селските гробища на кв. Вердикал:
Комплексът е заемал площ от 12 дка, като самата вила е била с размери от около 27 на 27 м. Зидовете са били запазени до височина 30 см, а дебелината им е била около 80 см. Изградени са били основно от ломени камъни, споени с хоросан, а във височина строежът е бил по opus mixtum. Това е бил планът на вилата:
Вилата е разполагала със седем помещения, но информацията относно това какво е било открито в тях е много оскъдна (по Антонов). Преобладават фрагменти от глинени съдове и оръдия на труда, предположението е, че това е било нещо като мандра. К. Григорова датира вилата към началото на 4-ти век, а загиването ѝ, според монетни находки – към средата на 5-ти век във връзка със споменатите вече хунски нашествия.
В по-късното средновековие (11 – 12 век) вилата е преизползвана като некропол от местното население (разкрити са 15 гроба), традиция, която може би е вдъхновила появата на днешното селско гробище в близост. Интересно съвпадение е, че недалеч, на около 300 – 400 м. югозападно от предполагаемото място на вилата, се намира и средновековната църква „Вси светии“, която е била построена по същото време, от което е датиран некропола.
Това, че намерените скелети в некропола са били „силно увредени от земекопна техника“ означава, че върху разкритото вилно стопанство по-късно са били построени сгради на АПК. Обаче районът западно до него, който все още е достъпен, продължава да напомня за наличието на изгубения античен обект. В него се откриват големи каменни блокове и парчета антични тухли, както е видно на снимките по-долу, които направих през август 2025 г.
А ето така изглежда днес теренът, където е била открита вилата:
8. Резиденция Скретиска
Включвам този обект към списъка със софийските вили рустика, защото по традиция той се споменава сред тях. Всъщност обаче това е било владетелска резиденция / дворец, преизползван в късното средновековие като крепост. Той се намира южно от Костинброд и също е пострадал значително от социалистическото сградостроене, но поне не е заличен напълно (главно поради голямата площ, която заема). Тук няма да се впускам в обяснения къде е била тази резиденция и какво е останало от нея. Вече съм сторил това в материала си за клона на Диагоналния път западно от София. Още повече, че за този обект най-сетне има изчерпателно и съвременно архелогическо изследване на Венцислав Динчев [14], което е единственото по рода си за обектите от този тип около София. За почитателите на по-спекулативните исторически разкази препоръчвам и книгата на Веселина Вачкова ‘Скретиска – Един път, един храм, един дворец и десет века история‘, която загатва какъв може би е бил истинският мащаб на тази резиденция в древността. Аз мога само да добавя, че се нядявам един ден резиденция Скрестиска да получи достойно място върху културно-историческата карта на България, каквото тя несъмнено заслужава.
Тук някъде смятам да сложа точка по темата за софийските антични вили. Дали имаше смисъл изобщо да я отваряме? Ако не друго тя е показателна за отношението, което в нашата страна имаме към историята и миналото. И по-скоро – за липсата на отношение. Не само че губим и забравяме и миналото си, но и когато случайно го открием, често унищожаваме това минало съвсем умишлено. Не обичаме да ни се пречка в краката.
В началото споменах, че около София има още няколко антични вили, които са разкрити в последните 10-20 години. За повечето от тях все още не се знае много, но ще се опитам да събера наличната информация в някоя следваща публикация. Знаейки какво се е случило с по-рано откритите вили, съм на мнение, че същото, рано или късно, ще сполети и тези все още прясно разрити руини. Ето защо мисля, че е от полза да добавя местоположението на такива обекти върху съвременна карта, дори и някои от тях да не могат да се видят вече. Представените по-горе вили наложих върху картата, на която вече бях отбелязал трасето на Диагоналния път около София. Може да разгледате тази карта тук – Roman roads at Sofia area – Google Карти. За обектите, на които не е съвсем ясно местоположението, съм добавил „?“ към името им.
Има няколко интересни наблюдения, които могат да се направят, гледайки тази карта. Например, всички антични вили на север от Сердика са отдалечени на около километър до 1.5 км. от големия Диагонален път. Явно това е бил стандартът при строежите покрай големи пътища. Не твърде далеч, но и не твърде близо. Единственото изключение е вилата при Гара Искър, която е на 2 км. южно от пътя. Доста далеч. Това според мен загатва за още един античен път от Сердика към Филипопол, вероятно съвпадащ като трасе с днешното Цариградско шосе, както е предположил навремето К. Иречек.
Наличието на три вили по поречието на р. Какач също е показателно за съществуването на древен път приблизително по този вектор. Тоест, едно разклонение от Диагоналния път някъде около кв. Обеля, насочено към Банкя и оттам вероятно към гр. Брезник. А и към Люлинския проход – за Пауталия. Люлин планина е много инетерсна откъм антични обекти и съм понасъбрал доста информация за тях, но все още не додастъчно, за да си сглобя пълната картинка. Когато това стане, ще се постарая да пиша тук.
Използвана литература:
[2] ВЕЛКОВ, Иван. – В: Известия на Българския археологически институт. T. ХII. София, 1939, с. 409–414.
[4] ВЕЛКОВ, Иван. – В: Известия на Българския археологически институт. T. ХII. София, 1939, с. 407–409.
[10] ПОПОВА, Ваня. Маршрут по античните мозайки на Сердика. Фондация „Балканско наследство“. София, 2024