Емил П.

Започваме нашите пътешествия по забравените църкви на България в Режанци – едно опустяло село, съвсем близо до гр. Брезник. По времето, когато го посещавам (началото на пролетта), тук няма кой знае какви признаци на живот и повечето къщи встрани от главния път не изглеждат да са били посещавани от доста години. Такава е самата църква на селото „Св. пр. Илия“.

Всеки, който  е пообиколил повече или по-малко нашата страна, несъмнено е попадал на безброй църкви, пръснати из повечето населени места. Някои от тях са величави и внушителни, други – семпли и незабележими. Някои църкви са обгрижвани и изящни, други – изоставени, забравени и осъдени на бавна разруха. Темата, която ме занимава от доста време, са

Август, 2022 Ден 1 ( или „последният ден на морето“) – Из пустите плажове на с. Синеморец Опънах платната на моя сеат и вятърът или нещо друго ме довя към крайните югоизточни предели на нашата китна родина. Тук морето си е още море, горите са гори, скалите – скали, а бетоновата вакханалия по бреговете все

Събота вечер, някъде към девет, около средата на февруари. Или с други думи горе-долу година след като ми хрумна идеята за околософийската параклисова обиколка. Пак съм там където бях – телом, а струва ми се – и духом.

Ще наруша традицията и днес ще посетя цели два параклиса. Това ще се случи в далечния див запад, чак край Драгоман, и ще бъде съпроводено с добра доза приключения и изпитания, както подобава на един заключителен епизод.

Днес съм се запътил към един нов-новеничък параклис, издигнат наскоро в една от махалите на село Царичина. Изборът ми не беше труден. В този район няма изобилие от много такива храмове…

Отивам в дебрите на Стара планина през Искърския пролом, където дъждът не ми е приятел

Днес ми се пада да посетя един параклис при село Желява. Небето е сиво-бяло; във въздуха се носи някаква  мараня и лъха гореща влага като в джунглата. А в колата ми температурата, така както и през зимата, е с няколко градуса по-висока от околната.