Пътна станция Мелдия
Покрай разправията с пътната колона разбрах от археолозите, че тук се провеждат разкопки още от 2022 г. Те са концентрирани в участък с ширина около 30-на метра около ж.п. линията в продължение на над 700 м. и следите от тях се виждат на последните сателитни изображения на Google Maps. Благодарение на коментарите на Dimo под предишната ми публикация, разбрах какви открития вече са били направени в доклад на археолозите, ръководещи разкопките. Докладът разкрива следи от постройки на това място, датиращи чак от края на бронзовата епоха и показващи, че тук са живели хора до късната античност. На който му е интересно, може да го прочете [6]. Най-важното за мен е, че e бил разкрит и самия Диагонален път!
А още по-важно е да разбера къде точно е разкрит калдъръма в километровия участък, за да извършва прецизно собственото си трасиране на Диагоналния път. Тук обаче удрям греда – от снимките в доклада не мога да разбера това. Освен това към май 2023 г. разкопки не се провеждат. И не само, че не се провеждат, но и това, което е било разкрито, е буренясало и зарито с кал и пръст, така че пътят отново е под земята.
За щастие след кратко детективско разследване намирам в медиите снимка на интересуващия ме участък, която ми позволява да определя точно местонахождението на пътя – до ж.п. линията срещу надлеза над магистралата.
Ширината на разкрития участък е 5.7 м., дължината му – 14 м. Настилката е изградена от средни по големина камъни направо трамбовани в земята (подобно на участъка около Скретиска), а междините са запълнени с по-ситни речни камъни. Запазени са и бордюри. Но нищо от това не може да се види на място, защото, както споменах, понастоящем изкопите са покрити с пръст, може би нарочно.
Все пак става ясно, че Диагоналният път тук следва посока с азимут 335° право към обраслия като джунгла дървесен остров в местността Извор.
Местността Извора дължи наименованието си на обстоятелството, че тук има извор (в наши дни каптиран), от който води началото си една бара. Тъкмо този извор е бил сърцето на някогашното поселище и по всяка вероятност по-сетнешната римска пътна станция също е била изградена някъде около него. Днес това е напълно дива и непристъпна местност, в която е почти невъзможно да се навлезе. Тя е с площ около 10 дка., в които може да има какво ли не. Археологическите разкопки практически не засягат тази местност. Те са концентрирани около железопътната линия, която минава северно от извора. Но въпреки това сред нивите наоколо се открива значително количество парчета от съдове, теракота и тухли – на площ от десетки декари. Това свидетелства, че въпросната Мелдия е било доста значително селище.
Следи от човешка дейност в района на м. Извор, Алдомировци – от антични глинени парченца и тухли до огромен кравешки кътник.
Самата пътна станция не може да се локализира с точност – тя или е била някъде в растителността до самия извор, или южно от него, близо до нивите, където се забелязват земни насипи и следи от каменни градежи. Добрата новина е, че със сигурност тя няма да бъде засегната от модернизацията на ж.п. линията – нещо, което не може да се каже за всичко онова, намиращо се в непосредствена близост до линията, чиято съдба остава неясна.
Към Баланстра
На запад от Мелдия, според Павел Делирадев, Диагоналният път поема посока към Драгоман по следния маршрут:
„От Мелдия старият път е продължавал право към ж.п. станция Драгоман, като се е промъквал между двете чуки на Три уши, които се заобикалят от ж.п. линията и сегашното шосе.“
Според мен обаче има няколко обстоятелства, които не се връзват с това предложение. За да мине през Три уши, това означава, че при пътната станция в Мелдия пътят е правел завой в по-северно направление, при положение че е можело безпроблемно да продължи и в същата си посока. Плюс това преминаването на клисурата налага преодоляване на денивелация от около 50 м., първо нагоре, а сетне – надолу, вместо хълмовете просто да бъдат заобиколени от юг.
Нека допуснем за миг, че пътят е запазвал посоката си от преди Мелдия и след пътната станция. Това означава, че той би преминавал южно от Драгоман. Когато преди две години обикалях параклисите в същия район, нещо ми направи впечатление. Първо – пред параклиса „Св. Илия“ в местността Чукар има две колони, по всяка вероятност с античен произход, като едната от тях доста прилича на пътна. По време на посещението ми не забелязах някакви надписи по тях, но пък и не съм гледал много подробно, понеже точно тогава бях ангажиран да търся къде да се дяна в гръмотевичната буря.
Второ – около другия параклис, който посетих тогава – “Св. Троица“, също има някакви каменни блокове до оброчния кръст, които показват, че мястото му не е случайно и че там някога е имало нещо. От кога са тези блокове едва ли някой може да каже, но практиката е днешните църкви, параклиси и оброци да стоят на местата на древните езически капища.
Пиша всичко това, защото и двата параклиса се намират на въображаемата линия, която би описал Диагоналния път, ако запази направлението си при Мелдия, вместо да завива към Три уши. Нещо повече – в непосредствена близост до тях – там, където преминава трасето на газопровода към Сърбия, се провеждат други спасителни археологически разкопки, които отново разкриват значително антично селище и останки от храмове (виж повече тук – [8]).
Тъй че съществуването на основна пътна артерия южно от Драгоман, а не северно, звучи правдоподобно. Обаче веществените доказателства посочиха друго. В нивите западно от м. Извор не видях никакви следи от пътя в подкрепа на хипотезата за праволинейност на трасето. С голяма доза увереност твърдя това, тъй като ако имаше такива следи, те щяха да бъдат разкрити при прокарването на новото ж.п. трасе, което след Мелдия прави завой на юг.
По-вероятно е Диагоналният път да е минавал в близост до сегашната ж.п. линия. A това говори в подкрепа на хипотезата на Делирадев. Така че за пореден път съм принуден да се съглася с господина и приемам, че Диагоналният път минава през невисоките хълмове Три уши
Името на това възвишение е запечатано в историята ни от Сръбско-българската война, като днес, заради магистрала „Европа“, посещението му не е лесна задача. Необходимо е да стигнете чак до Драгоман и оттам да се връщате обратно към него 1-2 км през нивите, като се пазите от овчарските кучета. Три уши, както подсказва и името, се състои от три заоблени хълма, наредени по височина от юг на север. Според Павел Делирадев старият друм е минавал между средния (по ниската от двете могили на Чавчи камък) и южния хълм (Краднево), където има седловина. Тук действително има видими следи от пътя. Малко е объркващо за идентифициране понеже и досега това е действащ черен път, но широкият надигнат насип при седловината откъм Драгоман не може да има друг произход. Тук той е широк около 7.2 метра.
В прохода между двата хълма личи и каменна настилка, която може и да е доста по-скорошна.
А от югоизточното подножие на Три уши издигнатото ниво на пътя, обрасло с храсти и трева, отново бие на очи.
Пътят е насочен право към Мелдия, независимо че се губи в избуялите ниви и не може да се проследи. Предполагам, че това са достатъчно доказателства, потвърждаващи трасето, предложено Делирадев. Човекът е прав, както обикновено, макар че, убийте ме, не мога да си обясня какво е налагало пътят да мине точно оттук.
Делирадев споменава още, че на средния хълм над пътя е имало византийска крепост за охраната му. Дори да е така, от нея нищо не е останало. Горе има колкото си искаш камъни, но ми е трудно да ги свържа с някакви градежи. Доскоро тук е имало гъста борова гора, която преди няколко години е изгоряла до крак, и сега само повалените изгниващи дънери напомнят за нея. Панорамата си струва обаче.
В турски времена на тези хълмове са се разполагали съгледвачи на пътя, които са сигнализирали с барабани, когато забележели някой да се движи по него. Съседният по-висок хълм на Чавчи камък (този с антените на мобилен оператор) е особено подходящ за целта. Той може да се съзре още от изхода на планинския проход към Калотина. Доста по-късно ми хрумна, че именно там може би трябва да е била и въпросната крепост…
Към Драгоман пътят, все по-невидим в тревата, се спуска надолу, минавайки покрай една чешма за напояване на добитъка. Съдейки по годината изсечена върху нея и стрелката, указваща посоката на пътя, местните със сигурност са наясно с историята на тези места.
В Драгоман, естествено, Диагоналният път не се забелязва никакъв. Остава да приема на доверие твърдението на Делирадев, че пътят е приемал посока приблизително към гара Драгоман. Предвид терена, то няма как и да е другояче.
Тук важно да отбележим, че някъде около Драгоман извира един от притоците на малката рекичка Ежовица, която по-нататък просича планината чак до Калотина, където се влива в река Нишава. Диагоналният път следва рекичката плътно в този участък. Отново можете да се натъкнете на него 550 м. след разклона за квартал „Драгоман“, където сякаш излиза от прясно прокараната магистрала. От тук в продължение на два километра Диагоналният път функционира като черен път през поля и гори. На много места настилката му е различима, тук-таме се забелязват и бордюрите.
Нататък пътят навлиза в гориста местност над магистралата и тъкмо тук е най-запазеният участък от цялото му трасе на запад от София. Добре видима е каменната основа и подобно на участъка над Вакарел – повърхностен слой от ситен чакъл. От страна на дерето пътят е ограничен с нисък насип, виражите при завоите също са много отчетливи.
Не след дълго черният път се отклонява от римското трасе . Точно на това място се забелязват и основите на някаква руина, може би кула, с квадратен план и страна около 6 метра. След това в един кратък участък през гората старият път продължава обрасъл с храсти, преди да изчезне окончателно и завинаги в бездната на новопостроената магистрала.