4. Пътна станция Бугарака
Втората пътна станция от Сердика към Филипополис заслужава отделно място в този архео-пътепис. Местоположението на Бугарака е останало сравнително пощадено от унищожителния ход на вековете, защото по-късно тук нито са орали много-много, нито са строили (поне доскоро). Така че каквото и да е остнало от станцията, то е истински реликт на римската епоха по нашите земи.
Павел Делирадев не е особено обстоятелствен за тази пътна станция. „Бугарака е било голямо трако-римско селище, следите от което ясно личат“, казва той. И нищо повече. За щастие друг изследовател от неговото време – именитият археолог Иван Велков (който между другото е бил и сподвижник на Делирадев в някои негови експедиции), се спира много по-обстойно върху останките на Бугарака. Изследването му е публикувано през 1920-та година и се нарича „Черковището при с. Орманлия“ (Велков, Ив. 1921: Ив. Велков. Черковището при с. Орманлия. – В: Годишник на Народния музей. Т. II (1920 г). София, 1921, с. 58–60.). Наложи се да ходя до Народната библиотека, за да се сдобия с него. Там с научна точност археологът описва какво е видял по онова време. А на мен не ми остава нищо друго освен да свера моите наблюдения с неговите.
Ето как археологът описва общия изглед на пътна станция Бугарака преди век:
„На около един километър западно от селото, в ливадите, се вижда едно плоско възвишение, което се различава рязко в равнината. Местността е известна сега като „Градище“, „Асарлък“ или „Черковище . Градището се разкопава още от преди единадесет години от един селянин маниак, който търси на това място четиридесет черкви. То представлява един квадрат 190 X 190 м., като северната стена се издава малко повече към изток. На това място е имало някакви постройки, вероятно вратата на крепостта.“
В края на май, 2022 г., мястото на Бугарака изглежда не много по-различно. Местоположението на руините е добре известно и то е посочено на повечето карти в Интернет като заслон „Асарлъка“, но ако все пак се затруднявате – 42.64880 N, 23.61969 E.
Отдалеч мястото прави впечатление. И тук не става дума само за това, че Бугарака се набива на очи като дървесен остров сред нивите, а за обстоятелството, че терена на станцията действително е видимо понадигнат, сравнено с полето. Около дървесния остров земята е набраздена от полегати насипи и валове, извисяващи се на около метър. По-голямата част от тях въпреки неравностите е обърната на ниви, засети с царевица. А камъните сред насажденията са колкото си щеш.
Както и тухлите.
Огледът ми започва от северната част на станцията, където според Велков е била вратата на крепостта. В северозападния и североизточния ъгъл археологът също така е открил и останките на четвъртити кули. Днес почти целият този участък е превърнат в ниви, а по протежението на един дълъг невисок вал, който вероятно представлява останките от северната стена, минава полски път. Не очаквам да открия каквото и да е тук, но за моя изненада се натъквам почти случайно на останките на северозападната кула в едни бурени близо до пътя, по чудо пощадени от земеделието. Четвъртити камъни, почти невидими в тревата, очертават квадратна форма, от която стават ясни големината на кулата (3.7 x 4.5 м.) и дебелината на стената (1 м.).
На около 145 м. източно от тази кула, досами полския път има други четвъртити останки, които може би представляват североизточната кула. Но това не е много сигурно – разхвърляните камъни и тухли, както и надигнатите насипи продължават още около 50 м. източно от тази точка и е по-вероятно кулата да е била някъде там. Без археологически разкопки обаче е невъзможно да се каже какво е имало на мястото, където сега са ниви. А това се отнася за по-голямата част от „квадрата“ на римската станция. От предполагаемите 36 дка, които е заемала Бугарака едва около 3 дка не са били систематично изоравани, а са се превърнали в горичка. Така че днес тъкмо в обраслите с дървета купчини могат да се крият запазени основи на сгради.
До горичката, където ще да е бил центърът на станцията, води черен път. Което не вещае нищо добро. И наистина – насред дърветата в източната част на горичката е построен голям навес с маси и пейки, а до него има и чешма. За мое искрено учудване чешмата тече при завъртане на крана.
Зад нея се виждат тръби, които отиват в земята бог знае къде – към каптаж или към намиращата се на няколкостотин метра помпена станция.
Споменавам всички тези досадни благоустройствени детайли, за да е ясно, че тука се е копало здраво, нерегламентирано и варварски. И то съвсем наскоро. Боязливо поглеждам към храсталаците зад навеса и съвсем се разочаровам. Целият район наоколо е осеян с купчини и големи дупки, някои от които са пълни с отпадъци от битов и строителен характер.
Значи не само се е копало и строило, но сме го обърнали и на сметище… След малко предстои да разбера, че ситуацията не е чак толкова трагична, ала точно в този момент се чувствам страшно разочарован и гневен. Иван Велков описва детайли за какви ли не сгради, а на мен ми се струва, че тук всичко е изринато от иманяри и обикновени безхаберници. Ето какво е видял археологът:
„…Право на запад от тези зидове се намира една осмоъгълна постройка с диаметър 6.80 м. и страни дълги 2.80 м. Строежът е същият, както при големия зид: камъни с ред тухли и хорасан. По своята форма постройката прилича на баптистерий. Като най-интересна постройка може да счита тази, която се намира малко по-южно от горния осмоъгълникъ. Тази постройка е по-добре запазена и представя по всяка вероятност римска баня. Трите полукръгли помещения са от различна големина, циментирани са добре и са съединени помежду-си с много канали за изтичане на водата. Разкопана е само централната част. Зидове се виждат да продължават в източна и западна посока. Югоизточно от горната баня се намира отлично запазен басейн във вид на равномерен кръст, в който се влиза по стъпала. Басейнът е изграден с тухли (Изв. IV стр. 281 обр. 251).
Интересни са и зидовете и постройката северно от този басейн. При зидовете са намерени рогове от елен. Постройката е 6 м, дълга, 5‘30 м. широка. Подът е хубаво замазан с хоросан. На северната част се намират два резервоара. Западният е по-голям — 1 м. шир., 3 м. дълъг и опира непосредствено до стената. Източният е малко по-тесен (70 с. м.) и отдалечен от стената на 20 с. м. В източната си половина резервоара е разделен с малък зид от тухли (шир. 30 с. м., дълъг 80 с.м.) и е служил за някаква подпора. И тази постройка изглежда да е била баня.
В източна посока, чак до кулата, се виждат зидове, произходящи от разни постройки. Кулата на ю.-и. край има квадратна форма 2 30 X 2-30 м., със стена 1.60 м. дебела. Другите кули на с. з. и с. и. край са почти два пъти по-големи. Северно от кулата се виждат други две постройки с апсиди. Те се малко различават по градежа си от останалите зидове и по всяка вероятност имат по-късно произхождение. Такива постройки се забелязват и към северната част на градището. Изглежда, какво преданието за черкви тук ще намери едно оправдание.“
Обикалям отчаян сред шубраците зад навеса, мъчейки се да разпозная нещо, когато, не щеш ли, кракът ми пропада в някаква малка дупка на около 30 см. Измъквам се, но нататък пак има подобна дупка. И доста други, разположени на площ от няколко квадратни метра. Усмихвам се, защото тези дупки не са случайни и аз се досещам от какво са се получили. Изскубвам гъстата зелена трева по твърдите участъци между дупките и отдолу намирам онова, което съм очаквал да намеря – наредени една върху друга квадратни плочи, несъмнено част от хипокауст. Или с други думи подпорите на една римска баня.
Тъй че поне една от сградите на Велков е успешно локализирана – банята се намира в северозападния край на дървесния остров (вж. плана по-долу).
От тук насетне задачата ми значително се улеснява. На няколко метра северозападно от хипокауста в тревата откривам отлично запазени основите на голям зид. И тук проскубвам тревата, разкривайки Т-образна секция приблизително 5 х 3.5 м. с дебелина на зида 1.2 м. Вероятно това е част от сградата с трите полукръгли помещениея, която описва Велков. Що се отнеся до баптистерия – според това, което виждам тук, днес той е извън дърветата в нивата и намирането му без разкопки е спорно.
Докато крачех из храсталаците още от самото начало ми направиха впечатление едни големи ями или изкопи зад чешмата, но чак сега разбирам какво представляват те.
Това е басейнът.
Сега басейнът е гъсто обрасъл с храсталаци и позатрупан с пръст, но по-внимателно вглеждане действително разкрива правилна +-образна форма. Разстоянието от край до край е около 15 м., дълбок е около 1.8 м. Разбира се, снимките не могат да пресъздат усещането за перспектива, така че няма как да придобиете представа от тях какво представлява басейнът. По дъното на басейна днес се търкалят (като изключим боклука) камъни и цели плочи като тази:
Или заоблени глинени късове като този, вероятно част от канал:
Не липсват и следи от иманярски разкопки. На една от снимките по-горе можете да видите и автомобилна гума. Наличието й точно тук, както и наличието на други такива автомобилни гуми из античната руина не е просто случайност или плод на свинщина. Те са поставени на специално подбрани места и най-вероятно са „нишани“ на иманярите за бъдещи разкопки. Какво ли се надяват да изкопаят от един басейн?
Северно от него, точно както Велков описва, има две други ями – това са малкият и големия резервоар. Размерите им също отговарят на студията на археолога. А пък югоизточно от басейна се натъкнах на цял тунел (около половин метър в диаметър), изровен в земята.
Не ми се вярва да е направен от иманяри (те копаят ями) или от животно. Може би е останка от канал? Кой знае…
Едгар Алън По в своя разказ „Златния бръмбар“ описва детайлно ексцентричното блуждаене на смахнатия главен герой из пустошта пред очите на сериозно загрижения за менталното му състояние приятел. В Бугарака няма кой да ме наблюдава (надявам се), но погледнат отстрани аз представлявам абсолютно същата гледка, докато скитам из храсталаците като избягал от лудницата. Ако не друго, то е доста уморително.
В южната част на станцията преобладават разхвърляните в безпорядък камъни и тухли. Не можах да идентифицирам нищо от сградите на Велков в този участък, но вече бях и доста уморен, така че може и да съм пропуснал нещо. Югоизточната кула би трябвало да се пада насред нивите и не намерих красноречиви следи от нея. За сметка на това в югозападния ъгъл на Бугарака открих нещо интересно, за което археологът изобщо не споменава.
На около 50 m югозападно от основния дървесен остров има още един такъв далеч по-малък, насред който се открива купчина камъни под формата на вал с дебелина 1.5 м. и височина до метър и нещо – може би останки от крепостната стена, а може би просто тук са изхвърляли камъните при обработката на нивите.
Следвайки плана на станцията, крепостният вал трябва да е минавал близко до тази локация, а някъде там ще да е била и югозападната кула, за която не се знае нищо.
Право на запад от Бугарака на един малък участък от полския път се разкрива и част от оригиналния римски път!
Той е идвал от западна посока в крепостта и там, където се пресича със сегашния черен път, ерозията е разкрила оригиналната настилка от едри камъни с ширина ок. 5.5 м. Не мога да кажа дали това е оригиналният Via Diagonalis или само отбивка, която е водела към видимо намиращата се встрани от трасето Бугарака. Но при всички положения изглежда, че се е влизало в крепостта от запад.
А откъде се е излизало?
5. Пo пътя към Спарата
Пиша тези редове доста след като завърших похода си по Траяновия друм и ако правейки това проучване у мен остана някаква голяма въпросителна, то тя е свързана точно с района около с. Лесново и станция Бугарака.
Някъде около тази пътна станция, както споменават и Делирадев, и Велков, Диагоналният път се е раздвоявал. Главният път е завивал в посока югоизток към сегашното с. Вакарел, а другият път е отивал на изток към с. Доганово, с. Огняново и с. Голяма Раковица, където отново се е раздвоявал. Тук единият клон на този второстепенен път е отивал към рудниците в Златишкото поле на север, а другият път е водел на юг през средногорските хълмове покрай връх Арамлиец и в крайна сметка отново се е съединявал с Via Diagonalis. Tоест, Via Diagonalis в планинското си пресичане на Средна гора е бил дублиран.
С това именно е свързан един основен въпрос. Пътна станция Бугарака се намира на около 1,5 км. североизточно от предполагаемото трасе на Via Diagonalis, изградено на принципа на най-малкото разстояние между две точки. За да се стигне до нея, се налага нежелана и нелогична чупка в трасето посред равното поле, която не мога да си представя защо практичните римляни са я направили. По-логично би било основният път да е минавал по естествената си траектория леко встрани от крепостта, а до нея да е водела някаква отбивка. Или само онзи, другият път, дето след това отива към с. Доганово. При този вариант някъде около крепостта би трябвало да е имало кръстопът. При другия вариант (т.е. Диагоналният път да е минавал директно през станцията) Бугарака трябва да е имала два или три изхода. Един – за пътя откъм София, друг – за пътя към Вакарел, и още един към Доганово. Така поне си мисля аз.
Че от запад се влизало в Бугарака няма съмнение. Участъкът от пътя, на който се натъкнах западно от руините недвусмислено го показва. По същата логика тръгнах да търся следи от пътя и южно от крепостта. Но ударих на камък. Наистина, чак до стотина метра южно се намират сред полето разни по-интересни камъни и други любопитни артефакти. Като този ръждясъл връх от стрела:
Той е с размери 32х37 мм. и дължина на острието 24 мм. Доколкото проучих въпроса, най-вероятно е със средновековен произход далеч след римските времена.
Още по на юг обаче изчезват всякакви подобни артефакти. Или поне аз не сполучих да хвана правилната следа от пътя. Следователно не мога да твърдя изобщо, че има разклонение, което е продължавало южно от Бугарака.
Идвах до Лесново няколко пъти в безплодни опити да открия следи от трасето на Via Diagonalis, там където си мислех, че трябва да е. Но така и не се натъкнах на по-конкретни доказателства за съществуването му в продължение на няколко километра. В свое оправдание мога да кажа, че тук говорим за един основно преоран район. Коритата на старите реки са заличени, прокопани са нови водонапоителни канали и съоръжения, а останалата част от земята се обработва открай време. Освен това, когато обикалях наоколо, беше посред лято, така че посевите и бурените вече бяха в апогея си, скривайки всяка по-дискретна следа.
Все пак допускам, че римският път е минавал в близост до една тракийска могила, която се намира на около 850 м. югозападно от Бугарака. Нямам доказателства, но прави впечатление, че около пътя често се намира по някоя тракийска могила. Това не е случайно – вече споменах, че Траяновият друм е изграден върху съществуващото от по-рано тракийско трасе.
Докато бродя из насажденията, все се опитвам да си представя околностите в тяхната антична премяна. Днешният пейзаж е някак твърде обичаен и неинтересен. Толкова съм свикнал с него – било то със сивия урбанистично-индустриалния агломерат в близост до София или с ширналите се ниви отвъд града, обградени от мъглявите силуети на Витоша, Плана, Люлин и Стара плана. Но човек просто трябва да си отвори мъничко очите, за да открие магическия заряд и загадъчната прелест, които царят над цялата софийска околност. Не е случаен интересът на тракийците към този район, нито фактът, че в по-късни времена тъкмо тук се е намирал своеобразен християнски духовен център – т.нар. Софийска Света гора…
В онова отдавнашно време, четох някъде, софийското равно поле е представлявало мочурливо място, покрито с гъсти гори. От тези някогашни гори днес са се запазили само отделни вековни дървета около Лесново, едно от които е известно като Стария дъб.
Така и не го посетих, макар че доста съм се повъртял около района. Затова нямам негова снимка. Затова пък мога да ви зарадвам с една снимка на полосата на малкото летище Лесново, от която като курсанти за пръв път са литнали повечето от нашите граждански пилоти:
Или странната ограда от ски, с която е ограден един микроязовир близо до селото:
A на този кадър близо до хоризонта са запечатани ниските средногорски възвишения около с. Побит камък и по-специално – Везир тепе, където според литературата и Делирадев е минавал древният римски път (впрочем едно от миниатюрните дървета на кадъра е споменатият вече вековен дъб).
И пътят е там, на кадъра – някъде под тучната зеленина на нивите, забравен и безвъзвратно изгубен.
След като изгубих дирите на Диагоналният път, не ми остана друго, освен да се опитам да ги преоткрия по-нататък по трасето, описано от Павел Делирадев. Ето какво разказва пътешественикът за пътя след Бугарака:
„Същинският военен път е вземал югоизточна посока, за да гони Вакарелските възвишения. На 1.5 клм. от сегашната ж.п. станция Милковица пътят е преминавал дола Липец, пак е скършвал малко на изток, за да изкачи Богданлийското възвишение Везир-тепе.“
Така че един ден хващам влака от София и слизам на малката спирка Побит камък, както сега се казва Милковица. Тръгвам през нивите обратно към Лесново, за да проуча една силна подсказка, останала в местната топонимия – местността Трояно, намираща се недалеч от р. Липец.
И наистина, тук отново се натъквам на недвусмислени следи от римския път под формата на останки от каменната настилка, оголени при пресичането с черен полски път. Ширината на участъка е около 5 м. А това е в синхрон с измерванията ми на онзи участък, който открих преди западно от Бугарака. Единственото объркващо е, че пътят явно е минавал доста по-южно, отколкото предполагах, а това прави проблема с отклонението към Бугарака още по-неясен.
Продължавайки на югоизток към долината на р. Липец, отново загубвам следите от пътя в нивите, макар че спорадично да намирам камъни, които вероятно са били от него. Тъй че не успявам да открия къде е било пресичането с рекичката. Затова веднъж стъпил на другия бряг, решавам да се изкача нагоре по посока на възвишението Везир тепе. Между другото – в района наоколо (т.нар местност Черния валог) отново има тракийска могила. Но от пътя не откривам и следа (вероятно защото пак съм се отклонил).
Не след дълго изкачвам полегатия хълм, известен като Везир тепе, който към днешна дата е засят с пшеница. Но изгледът от тук наистина си струва. Ето това се вижда в посока север:
Според Делирадев името на този иначе невзрачен хълм има своя корен в народната памет:
“Навярно това местно наименование е останало спомен от тържественото посещение на това място през 1652 г. на везира Мелек Ахмед-паша, вуйка на прочутия турски пътешественик Евлия Челеби, който го придружавал. В Орманлии софийските първенци турци устроили пищно угощение на новия си губернатор и го отрупали със скъпи дарове.”
Е, аз не съм тръгнал към Орманлии (Лесново), ами тъкмо наобратно, и никакво угощение не ме чака по пътя ми. Но дали ще преоткрия пак римския друм от това място?
Да!
На около 200 м. югозападно от хълма има друга местност, наречена Троя, която подсказва, че Via Diagonalis е минавал точно тук някъде. Дялани камъни от пясъчник като този…:
…и парчета от счупени конски подкови като тази…:
…достатъчно ясно показват къде точно е минавал пътят, макар че от него не е останало нищичко, което да напомня за път.
По-нататък Делирадев дава следната информация:
“От Везир тепе друмът се спуска в дълбоката река Габра на около километър и половина под големите мостове на ж.п. линията и шосето за Пловдив “.
Към това няма какво много да се добави. Пътят минава в началото през ниви, където разпръснатите камъни могат да дадат задоволителна представа за местоположението му, но после отива в непроходим шубрак, след което следва доста стръмно спускане към реката.
Тук е първото място от началото на експедицията ми, където Via Diagonalis излиза извън зоната на обработваемите земи, така че очаквам най-сетне да видя нещо по-различно от разхвърляни камъни. Само че нямам късмет. Надолу по хълма има дости едри камъни, но няма как да преценя кои от тях са свързани по някакъв начин с древния път и кои са просто част от нормалния ландшафт за един хълм. Предвид стръмността допускам, че точно тук вероятно е се е налагало пътят да изневери на праволинейността си.
Недалеч от брега на р. Габра се натъквам на нещо по-конкретно.
Нещо като останки от калдъръмен път сред тревите по протежението на левия бряг на реката. Наистина, по-надолу в посока на село Богданлия тези следи се трансформират в съвсем обикновен горски път към селото. Обаче точно тук, където съм, и където трябва да е било пресичането на реката, те приличат на нещо, което би могло да бъде и стария римски друм. Наоколо се забелязват също така и следи от копане, както и една голяма черна скала, насред тревата, която изглежда доста подозрително. Не само че на това място (1.5 км. северно от ж.п. моста, както пише и Делирадев) трябва да е било пресичането, но и никак не бих се изненадал, ако някога тук е имало някакво поселище.
За съжаление нищо по-конкретно не мога да кажа. Нямам много време да се размотавам, а районът около реката е пълен с всякакви камънаци, огромната част от които са с естествен произход.
Самата река Габра изобщо не е дълбока, поне не и в това време на годината. Но пък е невероятно чиста и просто идеална за спокоен неделен пикник.
Адмирации за труда и аз съм обикалял по някои участъци и на места е много видим. Откъм Божурище пътят е видим от сателит, на Алдомировци има разкопки. Само да допъня, че в Казичене има улица Траяно, което мисля, че е добре да се проучи и предполагам ще внесе корекция по горната карта.
Ето какво имам като събран материал:
https://www.google.com/maps/d/edit?mid=1vDFwgAQG4TNUFjB1NxqppT-yNwrCh0A&usp=sharing
Здравейте Димо,
Благодаря за коментара! Относно западния участък на Диагоналния път – наблюденията ми се припокриват едно към едно с онова, което сте начертали на картата. Между Костинброд и Божурище следите от пътя са много добре различими сред нивите (едни много характерни бяло-червеникави камъни) и наистина се виждат на Google Maps. В допълнение мога да ви кажа, че между Волуяк и ж.п. гарата Волуяк, както и северозападно от Обеля също има следи от пътя, запазващи същата посока като този участък. Всичко това предстои да опиша в нова публикация, вероятно по-късно тази година, когато си привърша разходките може би докъм границата.
А що се отнася до пътя в източна посока… Както съм писал тук, фактически аз проверявам хипотезата на Павел Делирадев за трасето на пътя и не съм се отклонявал много-много от неговия маршрут. Другата хипотеза, поддържана от Иречек например, е точно това, за което вие сте събрали данни – че пътят е минавал през Казичане в посока Вакарел. Не съм минавал по този маршрут, затова нямам собствени впечатления, но има доказателства и за тази хипотеза. Някъде около гара Искър например са разкрити останки на римска вила, която не би трябвало да е много далеч от главния път. Южно от летище Лесново аз самия се натъкнах на няколко калдъръмени участъка сред нивите, които съвпадат по-скоро с посока към Казичане, отколкото към Равно поле и Кривина. Делирадев също обръща внимание на този път, но според него той не е римски, а е прокаран в османски времена…
От друга страна в участъка между Кривина и южно от Елин Пелин действително почти не успях да открия следи, които биха могли да са от римски път. Но пък стражевата кула и градежите около нея при р. Лесновска както и самото укрепление североизточно от Лесново, идентифицирано тук като Бугарака, несъмнено са с античен произход и би трябвало да са свързани с пътя.
„Бугарака“ обаче вероятно е твърде далеч от хипотетичното трасе на пътя, за да бъде въпросната пътна станция. Така че определено на този етап участъкът от пътя докъм Побит камък има доста голяма въпросителна, която ще се опитам да отгатна някога.
Поздрави!
Има възможност трасето да се е изменяло с времето. Наистина трудно се намират доказателства около Елин Пелин, но мисля, че в литературата а и после на място ще се намери. Хубаво е, че се занимавате, не вярвах, че друг се интересува. Аз от години обикалям с колело и не че имам знанията да разпознавам обектите в земята, но понякога е очевидно и е удоволствие да се усети атмосферата на мястото. Ако имате нужда мога да помагам.
За вилата около гара Искър имам кандидат. Обектът е видим на снимка от 66та и за съжаление отдавна е застроен:
http://roads-bg.eu/v2/index.html#pam=18/23.425/42.657/1000000110000000000000000000000000
Вилата в Обеля има подобна съдба и е ясно видима на снимката от 67ма, няколко години след като е открита:
http://roads-bg.eu/v2/index.html#pam=18/23.255/42.739/1000000011000000000000000000000000
Поздрави!
Наистина благодаря много за информацията за вилите! Не ми беше хрумвало да се ровя в архивни аерофото изображения и това ми спести една заблуда – мислех, че вилата в Обеля се пада от другия бряг на р. Какач. Много жалко за тези вили, изглежда са безвъзвратно съсипани… От тази в Обеля поне са пренесли зидовете (https://www.forumnauka.bg/topic/24963-kde-se-e-namirala-rimskata-vila-v-obelya/), макар че ми се губи смисъла от това.
Точно заради такива неща ми се ще да опиша максимално подробно какво е останало от подобни старини около София към днешна дата. С темповете на урбанизация дори следите, които още се намират тук-таме, май скоро ще бъдат унищожени. Аз също не съм някакъв специалист и вероятно допускам неточности. Но пък ми е интересно и гледам да съм максимално обективен и акуратен. Радвам се, че има и други такива.
Може би ти е известно, че в околностите на София има още няколко римски вили. Освен за горните две аз намирам информация за кв. Филиповци, кв. Хаджи Димитър, кв. Орландовци, кв. Бусманци, Александровска болница, с. Мировяне, с. Драговищица, гр. Костинброд. Тази в Хаджи Димитър е ясно къде е била – основите й са разкрити между блоковете и има достатъчно информация в интернет. Мировянската съм посещавал – в момента се разкопава, както и тази при Дрaговищица. Тази в Бусманци би трябвало да се намира някъде около трасето, което съм обходил (м. Личов вир) и не знам как съм я пропуснал. Вилата до Костинброд всъщност представлява цял дворцов комплекс, свързан с Коснтантин Велики и също е частично застроена от полуизоставения Институт по ягодоплодни култури. Обаче за локациите на вилите при Филиповци и Орландовци не откривам нищо конкретно. Тази в Орландовци най-вероятно вече също е заличена, но останките на вилата при Филиповци има шанс да са видими все още. Ще се радвам, ако имаш някаква информация за нея или за други подобни обекти около София. Имам една теория, че не е изключено при Обеля на Диагоналния път да е имало отбивка в посока Банкя-Бучински проход за Пауталия (дн. Кюстендил). Затова се интересувам от античните обекти по тази линия.
Здравейте, искам да добавя че съм намирал край Елин Пелин монети от различни епохи, и тази статия се доближава доста до предполагаемият път. Наистина е много трудно да се видят наистина осезаеми доказателства, кое къде е било, защото всичко е застроено или минават ниви от там. И както спомена автора на статията, много хора са взели камъните от пътя за да си строят къщите с тях, и за много други строителни цели. Реално държавата е занемарила това наследство още през комунизма.
За такова отклонение за Пауталия съм чел, че е било около Волуяк и ще да е успоредно или съвпадащо със западната дъга на околовръстното. Възможно е вилата във Филиповци да е била покрай него. Аз съм търсил и нея и тази в Орландовци, но трябва да се отдели много повече време да се намерят кандидати и да се види на място. Аз някои обекти снимам с дрон, понеже отгоре се виждат много неща и се навързват. Така се каня като завършат археологическите разкопки около Алдомировци на римския път, който са разкрили. Посоката му ще е много показателна за разположението му в района.
Тук https://app.eop.bg/today/276038 има един пдф – техническа спецификация, в който можеш да прочетеш какво са открили и за какво ще копаят там през годината. Особено интересно е на стр.12.
Същия римски път съм снимал в Чирпанско. Сега текат проучвания в Черна гора и тук съм постнал някои снимки.
https://www.skyscrapercity.com/threads/bulgarian-railways-%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.623791/post-183584936
Предвид наличието на няколко римски вили в приблизително едно направление (Обеля, Филиповци, както и кв. Вердикал – https://e-bulletin.sofiahistorymuseum.bg/images/pdf/2023/02_Anani_Antonov.pdf ) е логично да се допусне отсечка по поречието на р. Какач. Тя или е отивала на запад през Клисура или на юг, към Пауталия, през Г. Бучино.
Интересна е и хипотезата на Венцислав Динчев за двойнственост на Диагоналния път западно от София. Освен трасето, което ти и аз сме установили южно от Костинброд според Динчев има и северен, по-стар, клон на пътя, минаващ приблизително по поречието на р. Блато през селата Опицвет, Петърч и кв. Маслово на Костинброд. По това трасе също са откривани пътни колони и освен това в близост има важни антични обекти като храма на Асклепий над Алдомировското блато
Иначе зная за разкопките при Алдомировци във връзка с модернизирането на ж.п. линията, макар че не ми беше попадал доклада от разкопките досега. За което отново благодаря. Сигурно и на теб ти е известно, че точно там локализират една от пътните станции – Мелдия. А трасето на Диагоналния път в този участък е относително добре известно и би трябвало да съвпада горе-долу със стария павиран път и ж.п. линията. По-нататък античният път е минавал между крайните два хълма на възвишението Три уши, което е засвидетелствано от исторически извори. По-интерсният въпрос за мен е дали нататък е минавал северно или южно от Драгоман. Ще се опитам да разбера скоро. Засега съм стигнал до Сливница 🙂
Предполагам, че е минавал северно от Драгоман през Беренде. От там съм минавал преди да го ремонтират и камъните имаха вид да са от римски път.
Това, на което си се натъкнал в Беренде, е много вероятно наистина да е римски път. Но не главният Via Diagonalis. Предполага се, че при Калотина, където се намирала друга пътна станция, е имало отбивка, която при с. Гинци е свързвала Диагоналния път пряко с друг важен римски път – този от Сердика през Петроханския проход към Дунав. Ако действително има такава отсечка, тя би трябвало да минава покрай с. Беренде и Годеч.
Иначе повечето проучвания, които имам по-въпроса, сочат че след Драгоман Диагоналният път върви в непосредствена близост до магистралата за Калотина и има доста добре запазени следи, макар че е трудно да се каже дали говорим за оригиналното трасе или за османското му превъплъщение. Ако ти е интересна темата, ето ти една извадка от книжката на Делирадев, която цитирам толкова често тук.
Това също може да ти е интерсно – https://core.ac.uk/download/pdf/212687427.pdf Някакъв тип, май британец, който е събрал доста информация за целия Диагонален път на Балканите (понеже виждам, че имаш възможност да ходиш и по-далеч от околностите на София)
В района на гара Черна гора са разкопали пътя и се виждат части от станцята предполагам. През май бяха разкопали другия коловоз, но не можах да снимам там. Сега на вория коловоз добре са разкопали и може да се изчиски ширината на пътя – 6.5 метра. Тук съм постнал някои снимки https://www.skyscrapercity.com/threads/bulgarian-railways-%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.623791/post-186660356
Здравейте,
Казвам се Калин и представлявам екипа на сайта Български крепости. Бих искал да благодаря за потвърждението на местоположението на античната кула до гр. Елин Пелин. Да, малко координатите не сме ги уцелили, но 150 m разлика при положение, че кулата сме я поставили по предположение е доста добър резултат за нас. Надявам се да сме Ви полезни и с друга информация. Аз обаче искам да внеса малко подробности относно трасето на диагоналния път м/у с. Кривина и гр. Елин Пелин. Смятам, че Делирадев е много прав относно посоката на пътя след станция Ескуамне и най-вече преминаванто му през с. Равно поле. Имамх познат с къща там, който при разриване на двора за направа на барака попада на останките от Via Diagonalis. Там пътя минава северно от кметството на селото, в близост до църквата Св. Троица и следва посоката в права линия от полето южно от кривинския водоем. Отделно от това следва да имате предвид, че коритото на река Лесновска е било коригирано в средата на XX в. и сегашното русло няма нищо общо с руслото в началото на XX в. още повече по времето на Римската империя. Ако погледнете изображението в Google earth, източно от голф клуб Св. София, ще видите част от старото корито на реката, чиито меандри днес личат в полето само погледнати от високо. В тази връзка не съм убеден, че останките, които сте намерили от двата бряга на река Лесновска са останки от мост, по скоро са останки на античното полеище в този район, което споменавате.
Поздрави.
Здравейте, Калине! Благодаря ви за информацията! Сайтът Български крепости е ценен и богат източник на информация за всеки, който се интересува от история и археология, и определено ми е бил от полза при тези мои проучвания. Взимам под внимание вашата бележка относно пътя между Равно поле и Кривина – действително в този участък не се натъкнах на каквито и да е явни останки от пътя по трасето, което обходих. Така че, при положение че разполагате с такава информация от местни жители, Диагоналният път наистина следва да се намира близо до църквата в с. Равно поле няколкостотин метра северно от трасето, което предлагам тук. Предвид всички коментари, които се получиха под този материал, вероятно ще трябва да го ревизирам на места.
Иначе да – местоположенио на Лесновска река определено не е това, което е било в началото на 20-ти век и още по-малко от това в античността, както казвате. В блога съм поместил една стара карта на района отпреди регулацията на коритото, а старото корито на Лесновска също е видимо на места на терен. Все пак си мисля, че точно в района на стражевата кула нещата не са се променили драстично и тя умишлено е била построена на своеобразния полуостров, образуван при вливането на десния приток на Лесновска от стратегически съображения, а впоследствие около нея се е разраснало и селището. Да, това за моста е повече спекулация, но… Въпросният участък от Диагоналния път е много интересен за мен с това, че трасето му изглежда е било изградено по левия й бряг, докато прилежащата му инфраструктура (стражевата кула и самата крепост Бугарака) са на десния бряг на тогавашното корито. Как се е осъщестявал контактът с пътя е нещо, което все още търси своя отговор. Точно това място изглежда е било място на кръстопът – при Бугарака Диагоналният път се разделя на две и поне северният клон задължително би трябвало да пресича някъде Лесновска река, която далеч не е маловодна рекичка, за да се разчита, че може да се преджапа просто така през някакъв брод. Тоест, според мен е много логично някъде тук да е имало поне един мост. Друг е въпросът, че теренът наоколо е така пострадал от земеделието, че е почти невъзможно да се каже нещо конкретно.
Поздрави!
Напълно сте прав за разклонението при кулата. Ние имаме наблюдения, че някъде там започва не отклонение от Диагоналния път а съвсем нов път който върви към с Горна Малина и Негушево – където има две антични и късноантични крепости пряко свързани с охраната нму . Следи от този път сме засичали по цялото протежение до морето. В общи линии нашият Подбалкаски път играе същата роля, като този път през антината и късноантична епохи.
Благодаря за отговора и ако намеря друга съществена информация за Диагоналният път ще се постарая да Ви я пратя.
Поздрави.
Определено античната пътна мрежа около Сердика е била доста добре развита, а информацията за отклоненията от Диагоналния път в този участък е оскъдна и слабо изследвана. Отклонението, за което говорите, е нещо ново за мен, но знам, че покрай село Стъргел е преминавал доста основен път към Етрополе, свързващ северна и южна България. Логично е в този участък да е имало и връзка, както с Диагоналния път, така и със златишко-пирдопския район, важен с рудодобива си открай време. Друг такъв път към този район, за който имам данни, но не съм изследвал лично, е минавал покрай Голема Раковица и с. Смолско.
Между другото точно югозападно от с. Голема Раковица има доста добре запазени останки от северния клон на Диагоналния път, за който само споменавам в тази публикация. Мислех да пиша отделен материал за него, но май няма да го откарам дотам… Както казах, той трябва да се е отделял от южния клон някъде около Бугарака, след което е поемал през днешните с. Лесново, Доганово и Огняново. Подозирам, че сегашният асфалтов, свързващ тези села, всъщност е построен върху трасето на стария път, използван и в османски времена. По-нататък, този път е потопен под водите на язовир Огняново, като отново излиза на повърхността в участъка, заключен между две рекички, вливащи се в язовира – Вуковия и Треска. Северно от него на могилка, стърчаща днес самотно като остров или полуостров, в зависимост от нивото на язовира, има останки от разрушена стражева кула (42.60576, 23.77711), скрити сред гъсти храсталаци. Точно преди портала на военното поделение, което се намира в този район, в продължение на 100-200 м има един отличителен участък от Диагоналния път, издигнат на метър-два над терена и широк около 8 метра. За съжаление той отива право в терена на поделението и не може да се проследи там, ала по-нагоре, в гората, също е отличим, непосредствено до река Треска в посока връх Малка Икуна и с. Белица.
Над поделението, за охранана на пътя е имало и крепост, за която не намирам информация в „Български крепости“. Тя се намира в местността „Градище“ (прибизително 42°35’50.9″N 23°47’13.5″E) точно по оградата на охраняемата зона на поделението. Достъпът е от север, където има и стръмен отбранителен ров, точно преди цитаделата. На сравнително голяма площ се забелязват основи на сгради и зидове, антични тухли.
Тези участъци от пътя, които споменавате, към Смолско, са именно пътя който се отклонява при кулата до Елин Пелин – римският подбалкаснки път, който е използван до сега в много участъци. Останките от пътя при Стъргел е отклонение от подбалканския към Етрополе, както сте отбелязали. Именно този стар път е показан от българските водачи на Гурко за зимното преминаване на Стара планина през зимата на 1877-1878 г. А за този път към Огняново, не съм запознат с него, сега от Вас научавам. Тук искам да споделя нещо за определянето на античната пътна система в планински райпони. Портивно на всеобщото мнение, за мен, в тези райони пътищата не са минавали по проломите на реките или поне не всички. От там пътя изглежда лесен и логичен, но се оказва, че при зимнии условия тези пътища остават непроходими за почти 6 месеца. От наши наблюдения смятаме, че през високите планинските терени пътищата са се качваки по билата и вододелите или най-малко имат зимни трасета там. Това е логично защото през зимата билото е винаги чисто, от ветровете там, има най-малко сняг и най-малки вероятности от лавини за разлика от подножият и долините. Тези пътища са следвали вододелите на изкачващите се склонове, като целта е била най-бързо преминаване през билото на съответния планински хребет(където условията и ветровете зимата са много тежки) и после пак спускане по вододела на някой склон.
А що се отнася до разочарованието от липса на обекти в нашия сайт трябва да кажа, че съм поласкан от това! 🙂 Защото излиза, че смятате, че при нас има всичко! Истината обаче е следната, макар и да имаме хиляди обекти за съжаление все още нямаме всики. В сайта за всичко се търсят сведения, много от обектите сме посетили, за много от тях сме чели в нови, стари и прастари издания и за още повече сме ползвали източници от местни хора(което често налага да се коригират данни или трият), но реалността е следната: в България има над 10 хиляди укрепления от различни епохи -от праисторията до Първата световна война а ние сме описали едва 4 000 – 4500, така че много се радвам на такава информация, която споделихте в горният пост.
И един любопитен факт, в османските дефтери от XVв. е записнао следното (цитирам по спомен): „От българите взехме 30 000 калета“ – тук става въпос за всички територии населени тогава с българи, които включват и днешните Северна Македония, северозападна Гърция, изтона Сърбия, източна Албания и югоизточна Румъния, но все пак количеството е внушително. Така че имаме още много работа! 🙂
Здравейте отново,
Продължавайки да чета Вашия, много интересен, труд се сещам нещо което може да Ви бъде полезнао. Така наречената пътна станция Бугарака или Бурагара в други източници, не е пътната станция! Това е крепост построена за защита на на тази станция. Самата пътна станция, която в общи линии си е представлявала хан, е в близост до крепостта вероятно на 100 до няколко стотин метра южно от нея. От иследванята ни до момента сме установили, че всяка нощна станция в римската пътна ситема е пазена от крепост. Примери за това са много – Состра до с. Ломец , Скретиска(резиденция Кратискара възниква като укрепление не като резиденция), Трянови врата(там има възел от 3 крепости и пътната съснция), Кастра рубра(разкрита е крепостта но станцията е северно в подножието), Виамата( до с. Войнягово). В тази връзка след като научих от Вас къде най-вероятно се намира Малдея сега предполагм, че северно от нея в местността Горно краище ще има укрепление.
Напълно съм съгласен с вас с всичко, което написахте. Да, относно пътната станция при Бурагара, както и сам установих, когато направих обхода – самата крепост е встрани от трасето на пътя, така че пътната станция наистина би трябвало да е някъде в околността й. Примерите, които посочвате са достатъчно красноречиви.
Относно „липсата на обекти“ в сайта, който развивате… Дори информацията, която към момента сте издирили и поместили там, е внушителна и заслужава уважение. При подобно количество укрепления из територията на нашата страна (и аз съм срещал цифрата 10 000) няма как да има пълен списък. Тук ще си позволя да вметна нещо, за което съм си мислел от известно време… Много от тези обекти, за които днес трудно се намира конкретна информация са известни за българската археология, но и позабравени. Немалка част от тях са вписани във фонда на обектите от недвижимото културно наследство по общини, но начинът по който са поместени в тези общодостъпни списъци е твърде мъгляв. Пример – укрепление в местност „Еди коя си“ на 3 км североизточно от с. Еди-кое-си. Така описано местонахождението на подобни археологически паметници е много трудно за прецизно локализиране, а понякога и невъзможно (имената на местностите се променят и забравят). И за съжаление много често идва някакъв момент, в който започва да се строи около и върху археологическия паметник, без да се знае че има нещо на това място, и той бива повреден или направо заличен (резиденция Скретиска е печален пример). Та все съм си мислел, че може би усилията на сайтове като вашия трябва да се концентрират около това тези обекти – археологически паметници с местно и национално значение – да се узнае къде точно се намират и какво е текущото им състояние. Разбира се, от друга страна може да се счете и, че липсата на леснодостъпна и конкретна информация за тях ги предпазва от недобросъвестно внимание… Тази дилема, лично за мен, е много трудно решима.
Що се отнася до крепостта над Мелдия – да, според описа на Павел Делирадев такава има и аз се опитах да я издиря (безуспешно) на връх възвишението Чавчи камък, тъй като от описанието му останах с впечатление, че тя се намира тъкмо там („върху средната чука е бил издигната мощна крепост…“ – това са думите му). Може би обаче не съм гледал както трябва – някое е трите тепета на Три уши със сигурност трябва да е било използвано за таква цел . Обзорът, който се разкрива върху Диагоналният път оттам, е впечатляващ – от Сливница чак до прохода на Ежовица. Хълмът в местността „Горно краище“ като че ли не предлага този обзор, но защо пък да не е тъкмо там крепостта 🙂