По старите пътища в Софийско днес – част 1

3. По пътя за Бугарака

Според Делирадев при пътната станция Ескоамне „друмът е правил една малка заобиколка в южна посока, за да избегне голямото и до днес тресавище“. Аз обаче няма как да продължа по предполагаемото му трасе, защото днес по него са изникнали жилища и бетонов център. Затова ще мина от север, заобикаляйки двете кривински езера, които днес са заместили тресавището.

Планът ми е, пресичайки траекторията на римския път, да открия отново следи от трасето му. Но южно от езерата, където очаквам да е преминавал пътят, теренът е твърде „замърсен“ с парчета бетон и строителен боклук, а полските пътища са засипани с камъни и чакъл, така че ми е доста по-трудно отпреди да си правя някакви изводи. Все пак една нива на кръстопътя на полските пътища привлича вниманието ми. В нея камъните, макар и обикновени обли речни камъни, са забележимо повече, а разхождайки се между тях отново се натъквам на парче керамика.

В полетата на юг оттук не забелязвам нищо интересно, а теренът на север от нивата и до днес изглежда твърде блатист, за да е минавал Диагоналният път оттам. Тъй че не ми остава по-добро предположение от това, че римският път е минавал именно през въпросната нивичка. Нататък се насочвам по главния черен път през полето към Равно поле. Нито в нивите на юг, нито в нивите на север от него не забелязвам дори един-едничък камък. Единствените камъни са около  и по самия път. Говорим за „трошляк“, насипан в нови времена, но част от камъните са твърде едри за тази цел.

Първоначално ги откривам леко на север на сегашния път, а след няколко стотин метра – южно от него. Предположението ми е, че римският път приблизително  съвпада със сегашния полски път между Кривина и Равно поле – поне в първите 500 метра след нивата.

Нататък обаче изгубих трасето му безследно сред равните полета около село Равно поле. След изморително, отегчително и целодневно бродене из пресноизораните (и кални след скорошния дъжд) ниви, не откривам нищо интересно чак до самото село. Най-много някой по-голям единичен камък или грънец. Ето едно такова по-интересно парченце:

И дръжката на някакъв съд, може би амфора:

Тях обаче ги намирам встрани от предполагаемото трасе, което потвърждава вече назряващото ми мнение, че парчетата от глинени съдове са ненадежден индикатор за антични обекти и  в частност римски пътища. Работата е там, че всъщност не разбирам нищо от глинени парчета, така че едва ли бих могъл да различа парчетата на римска амфора от тези на гювеча на баба ви. Още повече, че подобни парчета (наричани чирепи) всъщност са много разпространени из нашите ниви. Шансът да откриете някое, в която и да е произволна нива, е доста голям. Просто когато навремето селяните са торели нивите с оборска тор, в нея е имало и всякакви други „боклуци“ от битов характер (например счупени съдове). Което не изключва възможността някое невзрачно парченце все пак да се окаже от римска амфора, но… затова са специалистите.

 Да се върнем все пак на Диагоналния път, чийто следи съвсем изгубих между Кривина и Равно поле. Както Павел Делирадев сам отбелязва, тук трасето на пътя  е „заличено от вековете и ралата“ и 80 години по-късно аз мога само да потвърдя наблюдението му. Честно казано нямам голям оптимизъм, че това ще се промени чак до втората крайпътна станция Бугарака.

Горе-долу по средата между двете крайпътни станции Ескуамне и Бугарака е днешното село Равно поле, чието землище, оказва се, е било населено от дълбока древност. Тракийските могили не липсват и тук – те са цели пет западно от селото по данни от архивите, но отново не забелязах нито една от тях. По-важното е, че тук край римския път, според Делирадев, откъм северната му страна е имало „кладенец с гостоприемница, а навярно и светилище“. На това място сега, пак според него, се издига черквата „Св. Троица“.

Няма как да не я посетя тази черква, още повече, че днес е Разпети петък, а аз още не съм се черкувал. Тя се оказва много приятна и добре поддържана, независимо че е построена преди около 180 години. Не е известно (поне на мен) какво е имало тук, преди да бъде съградена сегашната сграда – оброк или стар параклис – но днес тези следи са заличени (трите каммени кръста до черквата, макар и да приличат на оброчни, всъщност са надгробни кръстове от Руско-турската освободителна война). Така че идеята за антична кръчма на това място е напълно спекулативна. Според моите собствени спекулативни сметки, Диагоналният път трябва да е минавал на около 400 метра южно от черквата, което си е стабилно разстояние за крайпътно заведение.

От друга страна хипотезата за страноприемница и светилище звучи обосновано предвид факта, че Равно поле и досега се слави с множество минерални извори, а римляните не са били хора, които биха подминали ей така нещо подобно.

За разлика от сегашното население…

За отсечката на Диагоналния път оттатък Равно поле Делирадев е отново пестелив:

„По-нататък  пътят е вървял по левия бряг на Орманлийската река, до самото селище Бугарака, което е било разположено на другия бряг на реката“

Това лаконично изречение навежда на мисълта, че и след Равно поле не е останала никаква следа от пътя. И аз се убеждавам лично в този факт. Задачата ми се усложнява допълнително от обстоятелството, че на изток от последните къщи на Равно поле доскоро се е намирало селското бунище, където сега в рамките на много декари са се натрупали многобройни купчинки от строителни отпадъци, изкопи, тухли, бетон и пр. Не, че в този боклучлив хаос не забелязвам понякога някой и друг дялан камък, който вероятно е принадлежал на пътя, но в околност като тази не мога да си правя никакви изводи за трасето му. И все пак късметът ми се усмихва отново и пред един краен имот откривам още едно неоспоримо доказателство за Диагоналния път.

Купчина камъни, разбира се, какво друго… Но не каква да е купчина. Вече съм виждал такава – пред една къща в Кривина при станцията Ескоамне. В тази купчина има същите странни гранитени плочи-камъни, някои от които носят добре познатите ми „коловозни“ следи.

Не мисля че е вероятно всички тия камъни да са домъкнати отдалеч, поради което пътят трябва да е минавал някъде тука. И предвид липсата на задоволителни следи последните няколко километра, за мен това е важна реперна точка за трасето му.

Навлизайки в полето оттатък Равно поле в посока Елин Пелин, трасето на Дигоналния път отново е зарито под чернозема. Всъщност отдалечавайки се от селото, забелязвам, че в нивите липсват дори и най-малки камъчета. Така че скоро се отказвам и решавам да си пробвам късмета откъм Елин Пелин.

Тук се крие потенциално итересен обект. Според един източник около километър и половина западно от Елин Пелин – там където река Матица се влива в Лесновска река – има останки на римска стражева кула. Тя няма какво друго да е пазела тук освен Диагоналния път, така че съм длъжен да я посетя. Малко е озадачаващо местоположението й предвид факта, че самият път е минавал по другия бряг на реката, но както и да е. Поне на пръв поглед това обстоятелство създава логистични трудности единствено за мен – принуден съм да трамбовам по няколко километра, за да проуча въпросната локация първо от едната страна на Лесновска река, а сетне – от другата.

И тъй, тръгвам от завод „Баумит“ в Елин Пелин на запад през полето, осеяно със строителен отпадък, към посоченото местоположение на кулата. Стигайки там, откривам единствено ниви. Рапицата вече е нацъфтяла, кукурузът още не се е показал, а от римска стражева кула при дадените координати няма и бегъл намек, и камъче дори. Не ми остава кой знае какво освен да се повъртя наоколо, но напразно – абсолютно безинтересен кър. Решавам да се отправя до носа на своеобразния полуостров, където се вливат двете реки. Нищо. Тръгвам обратно към колата с посърнал нос по земния насип, издигнат по десния бряг на река Лесновска, което се оказва неочаквано добро хрумване.

Защото точно тук попадам на останките на кулата – на около 160 метра западно от посочените координати. Тя – или по-скоро основите й – се намират на около 10 метра от брега на реката и имат квадратна форма – 6,30 на 5,20 метра. В края на кулата откъм реката има Г-образен допълнителен зид с размери 2,60 на 4,60 метра. Дебелината на зидовете е между 1,2 и 1,5 метра. Основите на кулата са учудващо добре запазени, което поражда у мен съмнението, че може да става дума и за по-късна конструкция. Но многобройните късове типично римски тухли и пръснатите навред парчета керамика говорят в подкрепа на римския характер на тези останки. Както и иманярските разкопки около зидовете, които не са пропуснали и този обект.

Съжалявам, че не мога да представя снимки, но поради проблем с SD картата на телефона ми, снимките, които направих тук, не са се запаметили. А предвид затруднения достъп до това място, не планирам скоро повторна фотосесия. Затова ще трябва да се задоволите със скицата ми, оригиналът на която издрасках в тефтера си с парче антична тухла, понеже на всичкото отгоре бях забравил и химикалката си:

На около 12 метра източно от кулата досами реката има и едни големи камъни, които ме наведоха на мисълта, че може да са част от мостова конструкция. Това лесно ще се провери, ако открия подобна конструкция и от другия бряг на реката, когато отида там.

Което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За да стигна до другия бряг отсреща, изминавам няколко километра, заобикаляйки реки, складове, разсадници и дори циганско гето. Паркирам колата си пред параклиса „Свети Дух“, на около километър южно от града сред полето.

Параклис ли? Виждал съм по-малки манастири.  На голям терен в околовръст около сградата на самия параклис са разположени многобройни постройки с пейки, в които спокойно могат да седнат няколкостотин души. Голям събор ще да е тук на Свети Дух – денят след Петдесетница. Параклисът трябва да е бил построен в началото на 20-ти век, ако съдим по камъните вътре, които носят датировка и имената на дарителите от онова време, а до него има камбанарийка и един висок кръст, който се вижда от цялото поле.

Мястото, на което се намира параклисът, не е случайно. Преди векове на терена наоколо се е намирало оригиналното селище на Елин Пелин (или Новоселци, както е било известно тогава), което чак впоследствеие се е изместило на север от Лесновска река.

Из нивите северно и източно от този параклис се намират колкото си искаш парченца от глинени съдове, а и някои по-интересни камъни.

Първоначлно реших, че вероятно те са  свързани със старото село Новоселци. Впоследствие обаче започнах все повече да се убеждавам, че биха могле да имат общо и с трасето на античния Траянов път. Но за това малко по-нататък.

Сега задачата ми на първо място е да огледам района на кулата от другата страна на реката – на около 1,5 км северозападно от параклиса. Слънцето вече клони към хоризонта, така че нямам много време.

Полето, през което минавам, е същински ловен резерват  и около мен подскачат зайчета, а яребици периодично ме стряскат с шумното си пляскане на крила. Идилия. А щом доближавам брега на Лесновска река и мястото срещу кулата, отново откривам доста следи от антични градежи. Те започват на около 120 метра югоизточно от кулата. Не говоря за нещо впечатляващо, а отново за разхвърляни камъни, парчета грънци и пр. При южния насип около критото на реката има дори изкоп, покрай който се забелязват отделни правилно подредени камъни – вероятно част от зидове.

И парчета римски тухли:

Що се отнася до хипотезата ми за мост източно от стражевата кула – изглежда има хляб в нея. Защото на срщуположния бряг, точно срещу купчината масивни камъни до кулата, която заподзрях за остнка от мостова конструкция, има още един масивен иманярски изкоп в крайречния насип, който е разкрил доста дялани подредени камъни.

Слизайки до самото корито на реката също забелязвам доста камъни, намиращи се на права линия между двете локации на двата бряга. Ако съм прав в заключението си – мостът е бил с дължина от 35 метра.

 Необходимостта от подобно съоръжение на това място е безспорна. Очевидно около стражевта кула е имало нещо като селище на площ от няколко декара. Самата кула е била разположена на тесния полуостров между двете реки от стратегически съображения, ала пътя, който охранявала кулата, както и част от селището, се намирали на отсрещния бряг, така че е съвсем логично да очакваме, че е имало мост, свързващ двете части.

Нека обаче се върнем на конкретния проблем за трасето на Диагоналния път. От селището край стражевата кула до пътна станция Бугарака има малко над 4 km по права линия. Обаче къде точно е минавал Диагоналния път, така и не установих, въпреки многобройните следи, на които се натъкнах в този участък. Както сам Делирадев отбелязва, пътят е бил от левия бряг на Лесновска река, докато пътната станция – от десния. Поглеждайки съвремнна карта, бихме се зачудили на това обяснение  – защото днес коритото на Лесновска река тече северно, както от пътя, така и от станцията – т.е. и двете са на левия й бряг. Но няма грешка. Не станцията се е преместила в последните десетилетия, а коритото на Лесновска река. Днес тя тече относително праволинейно южно от Елин Пелин ето така:

Но поне докъм средата на 20-ти век руслото й е било по-различно, както можете да видите на тази карта от 1928 г.

При сегашния мост над реката на шосето за гара Елин Пелин, Лесновска река се е отклонявала рязко на юг в продължение на километър, а след това отново с рязък завой е следвала източна поска, оствяйки Бугарака от другия си бряг. Следите от старото корито все още си личат на места, но по-често то е заличено в нивите.

Доста побродих в района, като основната ми цел беше да намеря моста, брода или каквото е остнало от него, където е било пресичането на някогашната река. Така и не го открих. Първоначално си мислех, че римският път е следвал приблизително правата между кулата и станцията, т.е. пресичането е било близо до сегашния мост. Но по тази линия няма почти нищо, което да загатва за подобно трасе.

Всъщност много по-вероятно е пътят да е завивал след кулата в югоизточна посока. Да е пресичал местоположението на сегашния параклис „Св. Дух“, откъдето да е отивал на изток, следвайки приблизително старото корито на реката. По това трасе се намират доста едри камъни, които взех за останки от старото българско селище и не им обърнах достатъчно внимание, тъй като не очаквах, че пътят ще има такава чупка. Такива камъни се намират по нивите и южно от старото корито, оттатък шосето в посока Лесново. Като вземем предвид устното свидетелство на господина от видеото по-горе, че римският път е минавал през старото село, както и една забележка на археолога Иван Велков (с него ще се занимаем след малко), който предполага връзка между станция Бугарака и някакви „римски развалини на около два километра южно от с. Новоселци, дето сега е построен параклис“, излиза, че това е най-вероятният маршрут на Диагоналния път в този участък. Само дето така и не разбрах къде е било пресичането на реката.