Тази публикация е първата част от един експеримент, който ми хрумна, след като се сдобих с няколко антикварни томчета на големия български пътешественик и изследовател Павел Делирадев. Имам предвид книгите му „Пътувания из България“ и по-специално първия том, в който Делирадев разказва за древните римските пътища в околностите на София. Изследването му е много любопитно, защото представлява не суха академчна теория, а какво самият той е видял с очите си от останките на римските пътища около София, преминавайки собственокрачно по предполагаемото им протежение. Та експериментът се състои в това да възпроизведа неговата експедиция, която, доколкото ми е известно, никой не е повтарял оттогава до ден-днешен.
И тъй, водейки се от книгата, първият римски път, който ще обходя, е този от Сердика (София) към Филипополис (Пловдив). Той представлява южната (спрямо София) част от римския главен път Via Diagonalis.
Съдържание:
1. Кратка историческа справка
Относно Диагоналния път (или Via Militaris, както е бил известен в древността) вероятно са изписани вагони с книги, така че тук няма смисъл да се задълбавам много в материята. Както подсказва името му, той е пресичал по диагонал Балканския полуостров, свързвайки крепостите на Сингидунум (днешен Белград) и Константинопол. Минавал е през Ниш, София, Пловдив и Одрин – все важни точки в античния римски свят.
Пътят е бил построен върху вече съществуващо тракийско трасе през I век сл. Хр. и вероятно е завършен по времето на император Траян. Последният някак е останал свързан с него в народната памет във вековете, тъй като Диагоналният път е бил известен сред населението като Троянов път, а местностите през които е минавал и до днес носят името Траяна, Трояно и т.н.
Диагоналният път е престанал да бъде поддържан с упадъка на Западната Римска империя през 5-ти век. И още повече е бил останавен на произвола на съдбата след създаването на Българската държава поради постоянните военни конфликти с Византия в граничните зони, през които е минавал. Въпреки това той е продължил да служи като основна търговска и военна артерия чак докъм 16-ти век, когато появата на керваните и тежките оръдия във военното дело, наложили прокарването на нови пътища или цялостна реконструкция на съществуващото антично трасе. Когато в края на 19-ти век К. Иречек изследва Диагоналния път, големи части от него са вече заличени.
Като основен римски път Via Diagonalis е надлежно описан в големите антични пътеводители, където са подробно изредени и пътните станции (местата за почивка) по неговото протежение с точните разстояния между тях (обичайно около 15 km) . Тази информация е особено вълнуваща за всеки, който се опитва да разбере от къде е минавал въпросният път. Причината е проста – ако теренът е позволявал, римляните са обичали да строят отсечките между пътните станции праволинейни. Tака че, ако знаем къде са били въпросните пътни станции, сравнително точно бихме могли да възпроизведем трасето на пътя. А за късмет техните местоположения са повече или по-малко известни.
От североизток на югозапад в Софийския район това са:
- Ballanstra – намираща се някъде около границата край днешно с. Калотина;
- Meldis – между Драгоман и Сливница;
- Scretisca – край Костинброд;
- Serdica
- Extuomne (или още – Estuomne, (О)Escoamne) – с. Кривина
- Bugaraca (или Buragara) – около с. Лесново
- Sarto (или Sparta / Sparata) – край Вакарел
И тъй, въоръжени с тази информация и първото томче „Пътувания из България“ на Павел Делирадев, вече можем да сложим точка на кратката историческа справка и да се поразходим на терен.
2. По пътя за Ескоамне
Денят е 14-ти април, годината е 2022-ра, слънчев следобед е, и аз паркирам пред селското гробище на Бусманци. Причината за това ми посещение е древният Via Diagonalis, който някога е преминавал през нивите на север от последните къщи на селото. Ето какво пише Павел Делирадев за този участък от пътя в книгата си:
„Като прегазихме новия Искър и заехме пак същата посока, минахме край северните къщи на с. Бусманци и двете могили на изток от него, стигнахме до Стария Искър. И като от невиделица пред нас изскочиха несъмнените доказателства за Ескоамне…“
„Несъмнените доказателства за Ескоамне“ са останки от римски мост и укрепление до него, но затова по-нататък. От краткото описание на Делирадев не става ясно колко точно на север от Бусманци е бил пътя, по който се е придвижил, нито дали е забелязал някакви останки от него. Това ще се опитам да разбера аз сега. Всъщност Делирадев е започнал експедицията си от тогавашното село Слатина, следвайки права линия от гара Подуене към останките от известната по онова време пътна станция Бурагара край с. Лесново. Сега обаче няма никакъв смисъл да започвам моята експедиция, от където и да е било на запад от Искър – каквото и да е било останало от слатинския римски път преди век, със сигурност то е заличено в гъсто урбанизираната територия днес.
И тъй, изминавам около 700 метра северно от гробището и след това се отправям на запад към десния бряг Искър. Идеята ми е да направя нещо като предварителен оглед на местността. Съмнявам се, че тук би могло да се е запазила каквато и да е останка от пътя и околността не ме опровергава. Просто изорани и засети ниви, където насажденията току-що са започнали да изникват.
Надеждата ми е, че около леглото на река Искър, където земята не е била преорана хиляда пъти, все пак ще успея да открия някаква следа от пътя. Както и Делирадев споменава, докъм 16-ти век реката не е минавала през съвременното си корито, а на около три километра източно – през сегашното село Кривина. Така че останки от някакъв мост или брод тук няма да намеря, но все пак…
Що се отнася до сегашния Искър, заради летището в тази си част той е напълно изкуствен. Коритото му е изправено, като канал, а край десния бряг откъм къра е прокопана голяма канавка. С други думи немалко багери и булдозери са шетали тук, така че май мога да отпиша този район за следи от древни пътища.
По двата бряга сегиз-тогаз се срещат едри камъни, които предполагам са били разхвърляни срещу подкопаването им в по-нови времена. Свивам рамене и продължавам няколко стотин метра на юг. Изправените брегове свършват тук и гъста растителност вече расте по тях. Най-сетне съзирам нещо интересно. Камъни. Но не като тези, които бях виждал нагоре по реката. Тези ми изглеждат обработени от човешка ръка – плоски и правилни.
Твърде едри са, мисля, за да имат общо с пътя, но, може би тук някога е имало нещо. Отбелязвам мястото за всеки случай.
Леко обезсърчен се изкачвам от реката нагоре към полето, за да се върна обратно там, откъдето тръгнах – гробището. И докато се катеря срещам нов камък близо до черния път, който вече ми вдъхва оптимизма, от който се нуждаех.
Поне за мен няма капчица съмнение, че този камък със странния си продълговат улей по средата някога е бил част от Via Diagonalis. Тук-таме наоколо стърчат полузарити и други подобни камъни и вече ми е ясно, че се намирам на трасето на Via Diagonalis.
Намирам се на около 80-на метра южно от една базова станция на мобилен оператор. Решавам да продължа по правата линия, определена от камъните при реката и пресечения камък, напред през нивите, оглеждайки се за още нещо интригуващо. И съвсем скоро намирам нещо такова. Там, където траекторията ми се пресича с главния кърски път, около него откривам разпръснати множество камъни, които са напълно плоски поне от едната си страна
Подобни на тези камъни се забелязват в следващите 50-60 m около и по кърския път, след което изчезват.
Нататък камъните изчезват от пътя, но започвам да ги забелязвам на различни места, разхвърляни из нивите на север.
Дали те имат нещо общо с римския път не мога да кажа със сигурност. Обаче скали в околността няма и земята в нивите тук по правило почти не съдържа камъни, така че всяка такава находка буди въпроси. Още повече, че местността, в която ги забелязвам, се нарича „Трояно“.
Тъй или иначе, местата с камъните очертават права линия, която лекичко се отклонява на север от сега съществуващия полски път към гробището. По-нататък по линията обаче дали заради умората в краката ми, дали заради досадните отводнителни канали, набраздили полето като решетка, не срещам нищо интересно.
На другия ден продължавам огледа откъм североизточните земи край Бусманци. Паркирал съм на шосето за Бусманци и се движа на север към двете могили, за които споменава Делирадев. Едната могила лесно я откривам в далечината, самотното стърчаща сред полето.
Втората обаче никаква не я виждам. Няма я и в кадастъра. Има други две могилки от двете страни на шосето, но съм сигурен, че Делирадев не е имал предвид тях. Предполагах, че втората могила се намира в некултивирания обрасъл терен край малка рекичка близо до първата, но там намерих единствено трънки, боклуци и една прастара прекършена върба, която може би още помни стария Троянски път.
Жалко, че не мога да я питам.
Така че отново се отправям на север през полето, очаквайки да открия знаци за пресичането с Диагоналния път. Такива има, но са доста рехави – тук в нивите почти няма каквито и да било камъни, с изключение на един двеста метров участък, където забелязвам по някой и друг четвъртит камък, загладен от хилядолетна ерозия.
Не мога да локализирам точно трасето, но съм сигурен, че то е минавало от тук – участъкът се пресича с правата ми линия от вчера.
Прехвърлям се от другата страна на един дълбок канал. Там обаче теренът е застроен (вече съм близо до Околовръстното) или подготвен за застрояване. Според мен римският път е минавал през бившите ниви южно от сградата на Геотрейдинг – сега очертани за строежи. Но така и не успявам да разгледам по-детайлно – вече съм привлякъл вниманието на зоркия чичко от охраната на Геотрейдинг и бързам да се махна оттам.
Време е да се прехвърля от другата страна на Околовръстното и да потърся останките на римския мост. Делирадев дава обстойно описание на онова, което е видял:
„…развалините от римски мост, що повече от 15 столетия е услужвал на пътниците, които са минавали по него, кога за добро, кога за зло на местното население. От моста са запазени само крайбрежните ракли и подпорната стена на западната страна. Дължината на моста е около 100 метра (115 крачки).
Щом като се измине мостът, се влиза право в станцията Ескоамне. Има четвъртита форма със страни повече от 100 метра. След запустяването на станцията, в нейния двор е било издигнато параклисче в чест на Св. Спас, на чието място с. Кривина построи своята селска черква под същото име. Че днескашната кривинска черква е издигната върху Ескоамне – върху това заключение не може да има никакво съмнение.“
Не съм обнадежден, че ще намеря каквото и да е от старините, които Павел Делирадев описва преди 80 години. Е, църквата „Св. Спас“ със сигурност все още си е там, но районът около нея е видоизменен до неузнаваемост и то не за добро. Първо, през 30-те години на 20-ти век къщите на село Кривина са били скупчени пò на север, докато днес стигат почти до черквата. И второ – сега районът около черквата практически е индустриална зона със складове, работилници и сервизи. Грозна, отблъскваща индустриална зона, сред която самата черква стърчи някак екстравагантно. Нито римски мостове, нито крайпътни станции вече имат място тук…
Паркирам на север от черквата сред кривинските къщици близо до нивите. Веднага се отправям през полето на запад, към Околовръстното в търсене на следи от Диагоналния път. И за моя искрена изненада почти веднага попадам на неоспоримите доказателства за него.
Един масивен гранитен блок с размери ок. 20х20х50 cm, полуизрит след послената оран, който може би е бил част от самия мост:
И малко по-нататък – едно парче от глинен съд:
Триста метра южно от тези находки вече съм зад оградата на складовете, западно от църквата, в търсене на клетия римски мост. „Клет“ – защото едва ли би могло да има по-ужасна обстановка, в която да приключи „живота“ си една останка от гордото римско време. Навред има единствено купчини боклуци, трънки, кални локви и бетонови фундаменти. Зад оградата са сградите на склада – където всичко е отдавна заравнено и асфалтирано.
Става ми някак тъпо, че сме затрили така дивашки нещо, което е оцеляло 15 века и тъжно се прибирам към колата. Почти съм стигнал до уличката, където съм паркирал, когато забелязвам нещо странно точно до нея откъм нивата. Чудя се как не е ми е извадило очите още веднага.
Един земен насип с правоъгълна форма съставен от няколко купчинки, подредени в две редици.
Размерите му са приблизително 7 m на 15m, като в най-високата си част (откъм улицата) е висок около 1.2 m, плавно намалявайки височината си към полето подобно на рампа. Една от купчинките му, която е разрита, показва че в тях се съдържат камъни.
Моето скромно мнение е, че тази рампа представлява именно руината на западната крайбрежна ракла, която е видял Делирадев. Тоест мостът е почвал точно тук (42°40’33.1″N 23°27’43.7″E) и е свършвал там, където сега се издигат кривински къщурки. Доводите ми са тези:
- Тази позиция чудесно съвпада с правата линия от досегашните ми „находки“ около Бусманци.
- Камъните, като големия гранитен блок от по-горе, за които смятам, че са били част от пътя, прогресивно намаляват в южна посока, а в нивите зад складовете, където първоначално смятах, че трябва да е бил моста, всъщност не открих никакви.
- Насипът има твърде странна форма, за да бъде просто някаква произволна купчина-бунище
- Както ще разбера по-късно, ширината му (7 м.) чудесно отговаря на ширината на някогашния римски път.
Разбира се, може и да се заблуждавам. Основното ми съмнение е, че ако мостът действително е бил тук, то почивната станция Ескоамне, дефинирана от позицията на черквата, трябва да е отстояла поне на стотина метра южно от Диагоналния път, в което няма много логика. Възможно е пътят веднага след моста да е завивал на юг (за това всъщност пише и Делирадев), но според него също така „щом като се измине мостът, се влиза право в станцията Ескоамне“. Тъй че – преценявайте си сами.
Повъртях се малко между къщите, където би трябвало да свършва моста (между другото улицата, на която се намират, е кръстена „Римска ракла“). Както може да се предположи, не се натъкнах от останки на древен мост по дворовете. Но за сметка на това попаднах на доста интригуваща купчина камъни пред един от тях:
Трудно ми е да докажа, че това са именно камъни от пътя или крайпътната станция, а не просто останките от стара кривинска плевня. Но четвъртитите гранитни блокове са твърде подобни на онзи, който открих в полето малко по-нататък. Освен това в съседство на тази купчина има една още по-интересна купчина:
Да, да знам – пак каманяк. Но нищо подобно не съм виждал досега – големи късове от гранитени и андезитени плочи. В първия момент си помислих, че това е материал за облицовка на къща или нещо подобно. Но сами виждате, че става дума за доста дебели плочи и нищо подобно не може да си купите никъде днес. Така че нямам абсолютно никакво съмнение, че тези плочи са свързани с римската инфраструктура тук. Но каква ли е била тяхната функция?
Забележете множеството прави прорези и улеи по тях, издълбани сякаш с машина. Тъкмо те ме объркаха и първоначално аз погрешно реших, че плочите нямат общо с пътя, а по скоро с укреплението на пътната станция. Но после попаднах на снимки на стари римски пътища, запазени в по-добро състояние от този, на който се намирам:
Забелязвате ли коловозите? Множеството колесници и каруци, които са се движели някога по каменните пътища са правели същото с тях, което днес правят колите с шосетата. Износвали са настилката.
Така че загадката на улеите по плочите изглежда разрешена – това са плочи, с които е бил застлан Диагоналният път в този участък, изтъркани от колелата. Припомням, че такава коловозна следа открих и на един от първите камъни, които забелязах при Искър, което индиректно потвърждава, че съм налучкал идеално трасето на пътя до този момент. Тези многобройни коловозни следи означават следното:
- Че Диагоналният път е бил доста натоварен;
- Че дълги години, може би векове наред, на него не е била извършвана адекватна поддръжка и рехабилитация, но въпреки това е продължавал да обслужва интензивен трафик.
А в днешно време каменните плочи носят и още едни следи.
Следи от бургия на дрелка, която някой (живущият в къщата, пред която са струпани камъните?) изпозва, за да цепи плочите на удобни правоъгълни парчета и да ги изнася нанякъде. Изглежда, че архитектурното и историческо наследство тук, което досега не е боло унищожено, бива доунищожавано посред бял ден бавно и методично.
Що се отнася за самата станция Ескоамне – не успях да идентифицирам нищо от останките й. Селската черква „Св. Спас“ е сравнително голяма и не е останал и помен от стария параклис, който е бил на нейно място. Сградата е строена в края на 19-ти век, а днес напук на архитектурната си строгост има някак невзрачен вид.
Черквата беше пуста и затворена в деня, в който я посетих, така че не можах да я разгледам отвътре. Непосредствено около нея – между шосето и складовете – има нещо като парк с дървета, тягостен точно колкото и самата църква. В този парк са прокарани асфалтови алеи, има бетон тук-таме, прокопани са канали, мотаят се боклуци. Успех в диренето на антични останки в този хаос. Единственото по-любопитно тук, на което хвърлих око, са следите в тревата на нещо като зид източно от църквата до една от алеите.
Изводът е, че само археолози могат да открият очертанията на Ескоамне днес, а моят път продължава нататък през къра към с. Равно поле.
Адмирации за труда и аз съм обикалял по някои участъци и на места е много видим. Откъм Божурище пътят е видим от сателит, на Алдомировци има разкопки. Само да допъня, че в Казичене има улица Траяно, което мисля, че е добре да се проучи и предполагам ще внесе корекция по горната карта.
Ето какво имам като събран материал:
https://www.google.com/maps/d/edit?mid=1vDFwgAQG4TNUFjB1NxqppT-yNwrCh0A&usp=sharing
Здравейте Димо,
Благодаря за коментара! Относно западния участък на Диагоналния път – наблюденията ми се припокриват едно към едно с онова, което сте начертали на картата. Между Костинброд и Божурище следите от пътя са много добре различими сред нивите (едни много характерни бяло-червеникави камъни) и наистина се виждат на Google Maps. В допълнение мога да ви кажа, че между Волуяк и ж.п. гарата Волуяк, както и северозападно от Обеля също има следи от пътя, запазващи същата посока като този участък. Всичко това предстои да опиша в нова публикация, вероятно по-късно тази година, когато си привърша разходките може би докъм границата.
А що се отнася до пътя в източна посока… Както съм писал тук, фактически аз проверявам хипотезата на Павел Делирадев за трасето на пътя и не съм се отклонявал много-много от неговия маршрут. Другата хипотеза, поддържана от Иречек например, е точно това, за което вие сте събрали данни – че пътят е минавал през Казичане в посока Вакарел. Не съм минавал по този маршрут, затова нямам собствени впечатления, но има доказателства и за тази хипотеза. Някъде около гара Искър например са разкрити останки на римска вила, която не би трябвало да е много далеч от главния път. Южно от летище Лесново аз самия се натъкнах на няколко калдъръмени участъка сред нивите, които съвпадат по-скоро с посока към Казичане, отколкото към Равно поле и Кривина. Делирадев също обръща внимание на този път, но според него той не е римски, а е прокаран в османски времена…
От друга страна в участъка между Кривина и южно от Елин Пелин действително почти не успях да открия следи, които биха могли да са от римски път. Но пък стражевата кула и градежите около нея при р. Лесновска както и самото укрепление североизточно от Лесново, идентифицирано тук като Бугарака, несъмнено са с античен произход и би трябвало да са свързани с пътя.
„Бугарака“ обаче вероятно е твърде далеч от хипотетичното трасе на пътя, за да бъде въпросната пътна станция. Така че определено на този етап участъкът от пътя докъм Побит камък има доста голяма въпросителна, която ще се опитам да отгатна някога.
Поздрави!
Има възможност трасето да се е изменяло с времето. Наистина трудно се намират доказателства около Елин Пелин, но мисля, че в литературата а и после на място ще се намери. Хубаво е, че се занимавате, не вярвах, че друг се интересува. Аз от години обикалям с колело и не че имам знанията да разпознавам обектите в земята, но понякога е очевидно и е удоволствие да се усети атмосферата на мястото. Ако имате нужда мога да помагам.
За вилата около гара Искър имам кандидат. Обектът е видим на снимка от 66та и за съжаление отдавна е застроен:
http://roads-bg.eu/v2/index.html#pam=18/23.425/42.657/1000000110000000000000000000000000
Вилата в Обеля има подобна съдба и е ясно видима на снимката от 67ма, няколко години след като е открита:
http://roads-bg.eu/v2/index.html#pam=18/23.255/42.739/1000000011000000000000000000000000
Поздрави!
Наистина благодаря много за информацията за вилите! Не ми беше хрумвало да се ровя в архивни аерофото изображения и това ми спести една заблуда – мислех, че вилата в Обеля се пада от другия бряг на р. Какач. Много жалко за тези вили, изглежда са безвъзвратно съсипани… От тази в Обеля поне са пренесли зидовете (https://www.forumnauka.bg/topic/24963-kde-se-e-namirala-rimskata-vila-v-obelya/), макар че ми се губи смисъла от това.
Точно заради такива неща ми се ще да опиша максимално подробно какво е останало от подобни старини около София към днешна дата. С темповете на урбанизация дори следите, които още се намират тук-таме, май скоро ще бъдат унищожени. Аз също не съм някакъв специалист и вероятно допускам неточности. Но пък ми е интересно и гледам да съм максимално обективен и акуратен. Радвам се, че има и други такива.
Може би ти е известно, че в околностите на София има още няколко римски вили. Освен за горните две аз намирам информация за кв. Филиповци, кв. Хаджи Димитър, кв. Орландовци, кв. Бусманци, Александровска болница, с. Мировяне, с. Драговищица, гр. Костинброд. Тази в Хаджи Димитър е ясно къде е била – основите й са разкрити между блоковете и има достатъчно информация в интернет. Мировянската съм посещавал – в момента се разкопава, както и тази при Дрaговищица. Тази в Бусманци би трябвало да се намира някъде около трасето, което съм обходил (м. Личов вир) и не знам как съм я пропуснал. Вилата до Костинброд всъщност представлява цял дворцов комплекс, свързан с Коснтантин Велики и също е частично застроена от полуизоставения Институт по ягодоплодни култури. Обаче за локациите на вилите при Филиповци и Орландовци не откривам нищо конкретно. Тази в Орландовци най-вероятно вече също е заличена, но останките на вилата при Филиповци има шанс да са видими все още. Ще се радвам, ако имаш някаква информация за нея или за други подобни обекти около София. Имам една теория, че не е изключено при Обеля на Диагоналния път да е имало отбивка в посока Банкя-Бучински проход за Пауталия (дн. Кюстендил). Затова се интересувам от античните обекти по тази линия.
Здравейте, искам да добавя че съм намирал край Елин Пелин монети от различни епохи, и тази статия се доближава доста до предполагаемият път. Наистина е много трудно да се видят наистина осезаеми доказателства, кое къде е било, защото всичко е застроено или минават ниви от там. И както спомена автора на статията, много хора са взели камъните от пътя за да си строят къщите с тях, и за много други строителни цели. Реално държавата е занемарила това наследство още през комунизма.
За такова отклонение за Пауталия съм чел, че е било около Волуяк и ще да е успоредно или съвпадащо със западната дъга на околовръстното. Възможно е вилата във Филиповци да е била покрай него. Аз съм търсил и нея и тази в Орландовци, но трябва да се отдели много повече време да се намерят кандидати и да се види на място. Аз някои обекти снимам с дрон, понеже отгоре се виждат много неща и се навързват. Така се каня като завършат археологическите разкопки около Алдомировци на римския път, който са разкрили. Посоката му ще е много показателна за разположението му в района.
Тук https://app.eop.bg/today/276038 има един пдф – техническа спецификация, в който можеш да прочетеш какво са открили и за какво ще копаят там през годината. Особено интересно е на стр.12.
Същия римски път съм снимал в Чирпанско. Сега текат проучвания в Черна гора и тук съм постнал някои снимки.
https://www.skyscrapercity.com/threads/bulgarian-railways-%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.623791/post-183584936
Предвид наличието на няколко римски вили в приблизително едно направление (Обеля, Филиповци, както и кв. Вердикал – https://e-bulletin.sofiahistorymuseum.bg/images/pdf/2023/02_Anani_Antonov.pdf ) е логично да се допусне отсечка по поречието на р. Какач. Тя или е отивала на запад през Клисура или на юг, към Пауталия, през Г. Бучино.
Интересна е и хипотезата на Венцислав Динчев за двойнственост на Диагоналния път западно от София. Освен трасето, което ти и аз сме установили южно от Костинброд според Динчев има и северен, по-стар, клон на пътя, минаващ приблизително по поречието на р. Блато през селата Опицвет, Петърч и кв. Маслово на Костинброд. По това трасе също са откривани пътни колони и освен това в близост има важни антични обекти като храма на Асклепий над Алдомировското блато
Иначе зная за разкопките при Алдомировци във връзка с модернизирането на ж.п. линията, макар че не ми беше попадал доклада от разкопките досега. За което отново благодаря. Сигурно и на теб ти е известно, че точно там локализират една от пътните станции – Мелдия. А трасето на Диагоналния път в този участък е относително добре известно и би трябвало да съвпада горе-долу със стария павиран път и ж.п. линията. По-нататък античният път е минавал между крайните два хълма на възвишението Три уши, което е засвидетелствано от исторически извори. По-интерсният въпрос за мен е дали нататък е минавал северно или южно от Драгоман. Ще се опитам да разбера скоро. Засега съм стигнал до Сливница 🙂
Предполагам, че е минавал северно от Драгоман през Беренде. От там съм минавал преди да го ремонтират и камъните имаха вид да са от римски път.
Това, на което си се натъкнал в Беренде, е много вероятно наистина да е римски път. Но не главният Via Diagonalis. Предполага се, че при Калотина, където се намирала друга пътна станция, е имало отбивка, която при с. Гинци е свързвала Диагоналния път пряко с друг важен римски път – този от Сердика през Петроханския проход към Дунав. Ако действително има такава отсечка, тя би трябвало да минава покрай с. Беренде и Годеч.
Иначе повечето проучвания, които имам по-въпроса, сочат че след Драгоман Диагоналният път върви в непосредствена близост до магистралата за Калотина и има доста добре запазени следи, макар че е трудно да се каже дали говорим за оригиналното трасе или за османското му превъплъщение. Ако ти е интересна темата, ето ти една извадка от книжката на Делирадев, която цитирам толкова често тук.
Това също може да ти е интерсно – https://core.ac.uk/download/pdf/212687427.pdf Някакъв тип, май британец, който е събрал доста информация за целия Диагонален път на Балканите (понеже виждам, че имаш възможност да ходиш и по-далеч от околностите на София)
В района на гара Черна гора са разкопали пътя и се виждат части от станцята предполагам. През май бяха разкопали другия коловоз, но не можах да снимам там. Сега на вория коловоз добре са разкопали и може да се изчиски ширината на пътя – 6.5 метра. Тук съм постнал някои снимки https://www.skyscrapercity.com/threads/bulgarian-railways-%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.623791/post-186660356
Здравейте,
Казвам се Калин и представлявам екипа на сайта Български крепости. Бих искал да благодаря за потвърждението на местоположението на античната кула до гр. Елин Пелин. Да, малко координатите не сме ги уцелили, но 150 m разлика при положение, че кулата сме я поставили по предположение е доста добър резултат за нас. Надявам се да сме Ви полезни и с друга информация. Аз обаче искам да внеса малко подробности относно трасето на диагоналния път м/у с. Кривина и гр. Елин Пелин. Смятам, че Делирадев е много прав относно посоката на пътя след станция Ескуамне и най-вече преминаванто му през с. Равно поле. Имамх познат с къща там, който при разриване на двора за направа на барака попада на останките от Via Diagonalis. Там пътя минава северно от кметството на селото, в близост до църквата Св. Троица и следва посоката в права линия от полето южно от кривинския водоем. Отделно от това следва да имате предвид, че коритото на река Лесновска е било коригирано в средата на XX в. и сегашното русло няма нищо общо с руслото в началото на XX в. още повече по времето на Римската империя. Ако погледнете изображението в Google earth, източно от голф клуб Св. София, ще видите част от старото корито на реката, чиито меандри днес личат в полето само погледнати от високо. В тази връзка не съм убеден, че останките, които сте намерили от двата бряга на река Лесновска са останки от мост, по скоро са останки на античното полеище в този район, което споменавате.
Поздрави.
Здравейте, Калине! Благодаря ви за информацията! Сайтът Български крепости е ценен и богат източник на информация за всеки, който се интересува от история и археология, и определено ми е бил от полза при тези мои проучвания. Взимам под внимание вашата бележка относно пътя между Равно поле и Кривина – действително в този участък не се натъкнах на каквито и да е явни останки от пътя по трасето, което обходих. Така че, при положение че разполагате с такава информация от местни жители, Диагоналният път наистина следва да се намира близо до църквата в с. Равно поле няколкостотин метра северно от трасето, което предлагам тук. Предвид всички коментари, които се получиха под този материал, вероятно ще трябва да го ревизирам на места.
Иначе да – местоположенио на Лесновска река определено не е това, което е било в началото на 20-ти век и още по-малко от това в античността, както казвате. В блога съм поместил една стара карта на района отпреди регулацията на коритото, а старото корито на Лесновска също е видимо на места на терен. Все пак си мисля, че точно в района на стражевата кула нещата не са се променили драстично и тя умишлено е била построена на своеобразния полуостров, образуван при вливането на десния приток на Лесновска от стратегически съображения, а впоследствие около нея се е разраснало и селището. Да, това за моста е повече спекулация, но… Въпросният участък от Диагоналния път е много интересен за мен с това, че трасето му изглежда е било изградено по левия й бряг, докато прилежащата му инфраструктура (стражевата кула и самата крепост Бугарака) са на десния бряг на тогавашното корито. Как се е осъщестявал контактът с пътя е нещо, което все още търси своя отговор. Точно това място изглежда е било място на кръстопът – при Бугарака Диагоналният път се разделя на две и поне северният клон задължително би трябвало да пресича някъде Лесновска река, която далеч не е маловодна рекичка, за да се разчита, че може да се преджапа просто така през някакъв брод. Тоест, според мен е много логично някъде тук да е имало поне един мост. Друг е въпросът, че теренът наоколо е така пострадал от земеделието, че е почти невъзможно да се каже нещо конкретно.
Поздрави!
Напълно сте прав за разклонението при кулата. Ние имаме наблюдения, че някъде там започва не отклонение от Диагоналния път а съвсем нов път който върви към с Горна Малина и Негушево – където има две антични и късноантични крепости пряко свързани с охраната нму . Следи от този път сме засичали по цялото протежение до морето. В общи линии нашият Подбалкаски път играе същата роля, като този път през антината и късноантична епохи.
Благодаря за отговора и ако намеря друга съществена информация за Диагоналният път ще се постарая да Ви я пратя.
Поздрави.
Определено античната пътна мрежа около Сердика е била доста добре развита, а информацията за отклоненията от Диагоналния път в този участък е оскъдна и слабо изследвана. Отклонението, за което говорите, е нещо ново за мен, но знам, че покрай село Стъргел е преминавал доста основен път към Етрополе, свързващ северна и южна България. Логично е в този участък да е имало и връзка, както с Диагоналния път, така и със златишко-пирдопския район, важен с рудодобива си открай време. Друг такъв път към този район, за който имам данни, но не съм изследвал лично, е минавал покрай Голема Раковица и с. Смолско.
Между другото точно югозападно от с. Голема Раковица има доста добре запазени останки от северния клон на Диагоналния път, за който само споменавам в тази публикация. Мислех да пиша отделен материал за него, но май няма да го откарам дотам… Както казах, той трябва да се е отделял от южния клон някъде около Бугарака, след което е поемал през днешните с. Лесново, Доганово и Огняново. Подозирам, че сегашният асфалтов, свързващ тези села, всъщност е построен върху трасето на стария път, използван и в османски времена. По-нататък, този път е потопен под водите на язовир Огняново, като отново излиза на повърхността в участъка, заключен между две рекички, вливащи се в язовира – Вуковия и Треска. Северно от него на могилка, стърчаща днес самотно като остров или полуостров, в зависимост от нивото на язовира, има останки от разрушена стражева кула (42.60576, 23.77711), скрити сред гъсти храсталаци. Точно преди портала на военното поделение, което се намира в този район, в продължение на 100-200 м има един отличителен участък от Диагоналния път, издигнат на метър-два над терена и широк около 8 метра. За съжаление той отива право в терена на поделението и не може да се проследи там, ала по-нагоре, в гората, също е отличим, непосредствено до река Треска в посока връх Малка Икуна и с. Белица.
Над поделението, за охранана на пътя е имало и крепост, за която не намирам информация в „Български крепости“. Тя се намира в местността „Градище“ (прибизително 42°35’50.9″N 23°47’13.5″E) точно по оградата на охраняемата зона на поделението. Достъпът е от север, където има и стръмен отбранителен ров, точно преди цитаделата. На сравнително голяма площ се забелязват основи на сгради и зидове, антични тухли.
Тези участъци от пътя, които споменавате, към Смолско, са именно пътя който се отклонява при кулата до Елин Пелин – римският подбалкаснки път, който е използван до сега в много участъци. Останките от пътя при Стъргел е отклонение от подбалканския към Етрополе, както сте отбелязали. Именно този стар път е показан от българските водачи на Гурко за зимното преминаване на Стара планина през зимата на 1877-1878 г. А за този път към Огняново, не съм запознат с него, сега от Вас научавам. Тук искам да споделя нещо за определянето на античната пътна система в планински райпони. Портивно на всеобщото мнение, за мен, в тези райони пътищата не са минавали по проломите на реките или поне не всички. От там пътя изглежда лесен и логичен, но се оказва, че при зимнии условия тези пътища остават непроходими за почти 6 месеца. От наши наблюдения смятаме, че през високите планинските терени пътищата са се качваки по билата и вододелите или най-малко имат зимни трасета там. Това е логично защото през зимата билото е винаги чисто, от ветровете там, има най-малко сняг и най-малки вероятности от лавини за разлика от подножият и долините. Тези пътища са следвали вододелите на изкачващите се склонове, като целта е била най-бързо преминаване през билото на съответния планински хребет(където условията и ветровете зимата са много тежки) и после пак спускане по вододела на някой склон.
А що се отнася до разочарованието от липса на обекти в нашия сайт трябва да кажа, че съм поласкан от това! 🙂 Защото излиза, че смятате, че при нас има всичко! Истината обаче е следната, макар и да имаме хиляди обекти за съжаление все още нямаме всики. В сайта за всичко се търсят сведения, много от обектите сме посетили, за много от тях сме чели в нови, стари и прастари издания и за още повече сме ползвали източници от местни хора(което често налага да се коригират данни или трият), но реалността е следната: в България има над 10 хиляди укрепления от различни епохи -от праисторията до Първата световна война а ние сме описали едва 4 000 – 4500, така че много се радвам на такава информация, която споделихте в горният пост.
И един любопитен факт, в османските дефтери от XVв. е записнао следното (цитирам по спомен): „От българите взехме 30 000 калета“ – тук става въпос за всички територии населени тогава с българи, които включват и днешните Северна Македония, северозападна Гърция, изтона Сърбия, източна Албания и югоизточна Румъния, но все пак количеството е внушително. Така че имаме още много работа! 🙂
Здравейте отново,
Продължавайки да чета Вашия, много интересен, труд се сещам нещо което може да Ви бъде полезнао. Така наречената пътна станция Бугарака или Бурагара в други източници, не е пътната станция! Това е крепост построена за защита на на тази станция. Самата пътна станция, която в общи линии си е представлявала хан, е в близост до крепостта вероятно на 100 до няколко стотин метра южно от нея. От иследванята ни до момента сме установили, че всяка нощна станция в римската пътна ситема е пазена от крепост. Примери за това са много – Состра до с. Ломец , Скретиска(резиденция Кратискара възниква като укрепление не като резиденция), Трянови врата(там има възел от 3 крепости и пътната съснция), Кастра рубра(разкрита е крепостта но станцията е северно в подножието), Виамата( до с. Войнягово). В тази връзка след като научих от Вас къде най-вероятно се намира Малдея сега предполагм, че северно от нея в местността Горно краище ще има укрепление.
Напълно съм съгласен с вас с всичко, което написахте. Да, относно пътната станция при Бурагара, както и сам установих, когато направих обхода – самата крепост е встрани от трасето на пътя, така че пътната станция наистина би трябвало да е някъде в околността й. Примерите, които посочвате са достатъчно красноречиви.
Относно „липсата на обекти“ в сайта, който развивате… Дори информацията, която към момента сте издирили и поместили там, е внушителна и заслужава уважение. При подобно количество укрепления из територията на нашата страна (и аз съм срещал цифрата 10 000) няма как да има пълен списък. Тук ще си позволя да вметна нещо, за което съм си мислел от известно време… Много от тези обекти, за които днес трудно се намира конкретна информация са известни за българската археология, но и позабравени. Немалка част от тях са вписани във фонда на обектите от недвижимото културно наследство по общини, но начинът по който са поместени в тези общодостъпни списъци е твърде мъгляв. Пример – укрепление в местност „Еди коя си“ на 3 км североизточно от с. Еди-кое-си. Така описано местонахождението на подобни археологически паметници е много трудно за прецизно локализиране, а понякога и невъзможно (имената на местностите се променят и забравят). И за съжаление много често идва някакъв момент, в който започва да се строи около и върху археологическия паметник, без да се знае че има нещо на това място, и той бива повреден или направо заличен (резиденция Скретиска е печален пример). Та все съм си мислел, че може би усилията на сайтове като вашия трябва да се концентрират около това тези обекти – археологически паметници с местно и национално значение – да се узнае къде точно се намират и какво е текущото им състояние. Разбира се, от друга страна може да се счете и, че липсата на леснодостъпна и конкретна информация за тях ги предпазва от недобросъвестно внимание… Тази дилема, лично за мен, е много трудно решима.
Що се отнася до крепостта над Мелдия – да, според описа на Павел Делирадев такава има и аз се опитах да я издиря (безуспешно) на връх възвишението Чавчи камък, тъй като от описанието му останах с впечатление, че тя се намира тъкмо там („върху средната чука е бил издигната мощна крепост…“ – това са думите му). Може би обаче не съм гледал както трябва – някое е трите тепета на Три уши със сигурност трябва да е било използвано за таква цел . Обзорът, който се разкрива върху Диагоналният път оттам, е впечатляващ – от Сливница чак до прохода на Ежовица. Хълмът в местността „Горно краище“ като че ли не предлага този обзор, но защо пък да не е тъкмо там крепостта 🙂