Местоположение
Храм „Свети пророк Илия“, с. Режанци, общ. Брезник, обл. Перник
Дата
18-ти април, 2025 г, сутринта
Въведение
Започваме нашите пътешествия по забравените църкви на България в Режанци – едно опустяло село, съвсем близо до гр. Брезник. По времето, когато го посещавам (началото на пролетта), тук няма кой знае какви признаци на живот и повечето къщи встрани от главния път не изглеждат да са били посещавани от доста години. Такава е самата църква на селото „Св. пр. Илия“. Тя се намира в южните му покрайнини навръх невисоко възвишение, докъдето се стига по асфалтов път.
Откъм пътя цялото пространство е обрасло с дървета и храсталаци и има шанс да подминете църквата, без да я забележите. Селските гробища се намират под северната ѝ страна, а пространството откъм юг представлява обширна слънчева поляна, в днешно време използвана като игрище. До църквата има камбанария, строена по-късно спрямо храма, а малко встрани стърчат останки от стари кирпичени постройки, които подозирам, че може би са изпълнявали някога предназначението на килийно училище. Всъщност, според студията на Мариела Стойкова „Църква „Пр. Илия“, с. Режанци. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България„, от която ще черпя повечето данни в този материал, това наистина е било килийно училище, а камбанарията е била издигната през 20-те години на 20-ти век.
Църковната сграда е както от една страна типична за османската епоха (т.е. вкопана в земята), така и от друга страна впечатлява с размерите си (13 на 6.4 м.) и донякъде нестандартна архитектура. Църквата е еднокорабна (т.е. има едно основно помещение), еднопсидна (т.е. има само един свод на тавана) и разполага с три конхи (ниши) – олтарът и две странични ниши. Входът е от юг, може би на около 1.5 м. под земното равнище. Около него е изградена обширна нартика, поддържана от 12 дървени греди, за която в студията на М. Стойкова се споменава, че е построена на по-късен етап (по същото време, по което и камбанарията). Ремонти и реставрации на храма никога не са били правени, с изключение на покрива, който оригинално е бил с каменни плочи, а сега е с керемиди.
Стенописи и надписи
Влизайки вътре, човек се изненадва от простора. Сравнително светло е за вкопана църква и дори без допълнителна светлина може да се добие представа за стенописите, които са многобройни. Западната част на църквата обаче е без никакви стенописи – в тази част е разположена емпория (балкон), на която човек може да се качи с повишено внимание по съмнителна дървена стълба.
В подножието на северната стена са единствените запазени фрагменти от стенописи на оригиналната църква, датирана към 17-ти век, върху чийто основи се твърди, че е съграден сегашния храм. Нищо особено не са – червено-сини геометрически мотиви, които някак са оцелели досега.
Цялата северна стена над тези фрагменти е изписана със сцени от живота на патрона на храма – свети пророк Илия – и над тях: сцени, описани в Богородичния Акатист, някои от които – увредени от течове. В северната ниша е изографисана сцената „Преображение Господне“
Над тези стенописи, в основата на свода на тавана, са изобразени медальони със старозаветните пророци. От ляво на дясно – пр. Яков, пр. Захарий, пр. Йезекил, пр. Аарон и пр. Соломон. Между изображенията на тия пророци е изписан на необичайно централно място и един от няколкото ктиторски надписи в храма:
„Изобрази се кубето чрез настоящите ктитори Марко от Селищен дол и Андрей от Извор през септември, лято от Христа 1842-ро„
Селищен дол и (Брезнишки) Извор са села, намиращи се в близост до Режанци.
По самия свод са може би най-интересните като решение стенописи.
Тук откъм входа имаме изображение на Исус Христос, над когото са застанали два анонимни ангела, единият от които поради някаква причина дори не е с изографисано лице. Откъм олтара пък имаме изображение на Господ Саваот, което ще рече – „Бог на небесните войнства“. А между тях, в самия център на храма, е изобразен зодиакален кръг с месеците през годината, посред които е всевиждащото око на Бог. По канта на този кръг е изписан текста от Псалом 74:16-17:
Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
От южната страна на централната композиция по свода има друга редица от медальони с изображения на пророци, симетрична на тази от северната страна. Отгоре надолу на така поместенето от мен изображение ни гледат пр. Йона, пр. Елисей, пр. Илия, пр. Агей, пр. Захарий и пр. Давид. Те са по-увредени от тези на северната стена. Но най-увредените фрагменти са точно под тези на пророците. От запазените сцени можем да съдим, че стенописите на южната стена изобразяват сцени от Новия завет и живота на Исус Христос и отново Богородичния Акатист. Над южната ниша имаме изображение на св. Николай.
Останалата стенописна украса е над олтара. Тук виждаме стандартното за това местоположение изображение на Богородица Ширшая Небес („По-широка от небето“), а в северната ниша отстрани на олтара – на завързания Исус. В тези странични ниши се забелязват и следи от иманярски посегателства. Стилистично надолтарното изображение на прсв. Богородица се различава от останалите стенописи и според студията на М. Стойкова е изписано много по-късно – чак през 20-те години на 20-ти век. Що се отнася до изображението на Христос – според М. Стайкова то би могло да се датира към 1850 г. – констатация, с която не съм съвсем съгласен. Орнаментите около него са твърде сходни на оригиналните стенописи от 17-ти век, които видяхме по-горе, а и стилово фигурата не прилича на нищо друго, изрисувано по стените на храма. Ето защо аз смятам, че това изображение е единственото съхранено от оригиналните стенописи на църквата, макар че вероятно наистина е било „пооправяно“ по време на повторното изписване на храма.
Самият иконостас е датиран към края на 19-ти век и от оскъдното, което е останало от него сега, може да се каже, че стилистично е съвсем характерен за иконостасите на селските черкви по тия околности. Иконите са били откраднати към 2017-та година, след което са открити от полицията и понастоящем би трябвало да се съхраняват в община Брезник.
Иконостасът от времето, когато все още имал икони… Изображение: svetimesta.com
Общо-взето от оригиналния инвертар и икони почти нищо не е останало. За отбелязване е едно омачкано и прокъсано руско фотокопие на икона на прсв. Богородица с Младенеца от 1868 г., което според ръкописния надпис отдолу се намира в храма от 1877-ма .
Отвън, над входната врата, стои добре запазен основния ктиторски надпис.
Ето какво гласи той, доколкото мога да си преведа:
В лето Господне 1840-то храмът „Св. пр. Илия“ се поднови от настоящите ктитори – кир Кресто и съпругата му Мария и деца Миленко и Магда, Румен с деца Ника, Никола, Гоца и Симо; Божика, Божана със зет поп Димитър. Харч, отишъл за църквата – 16 хил. (?). Поп Андон.
За пълнотата на това изложение трябва да споменем, че в храма има фрагменти от още един силно увреден ктиторски надпис, изписан на северната конха. От него се четат единствено думите „за душевно спасение“ и годината – 1850-та.
Исторически контекст и настоящо състояние
Село Режанци е място с древна история. То е наследник на старо селище, носещо гръцкото име Илотоп („слънчево място“), което се намирало на 1-2 км. югоизточно от сегашното село. Днес на това място има ниви, но през 60-те години по време на оран, именно тук било открито най-голямото монетно съкровище, намирано някога по нашите земи – Режанското съкровище. Над 6000 златни и предимно сребърни монети от времето на Филип и Александър Македонски с общо тегло от над 80 килограма, вероятно предназначени за заплата на някогашната македонска армия. За съжаление съкровището било задигнато и укрито от откривателите. Съществена част от монетите била унищожена и претопена, а друга огромна част – изнесена в чужбина. Вероятно тези обстоятелства обясняват интереса на иманярите и към самата църква, която, както вече стана дума, е увредена от тях.
Що се отнася до историята на самия храм… Вече стана ясно, че на това място със сигурност е съществувала черква от 17-ти или 18-ти век. Дали е имало и някакъв по-ранен храм не зная, ала в околността няма нещо, което да навежда на мисълта за това. Следва да отбележа все пак, че сред гробището, близо до олтара, има стар каменен кръст, за който не мога да кажа дали е надгробен или оброчен. Нито пък от кое време е, макар че, ако трябва да залагам, ще кажа 19-ти век.
Фактът, че една сравнително нова за времето си черква, се е наложило да бъде подновявана из основи само около век след построяването си, никак не е случаен. И ни подсеща за едни трагични събития, белязали цялата граовска област в началото на 19-ти век. Става дума за кърджалийските опустошения, предвождани от Кара Фейзи, който в края на размирния си живот станал аян (управител) на Брезник и подложил на разграбване и разорение многобройните църкви в целия район от Трън до Земен в продължение на десетилетия. И друг път ще имаме случай да споменаваме неговото име, но сега-засега можем само да кажем, че не е никак случайно обстоятелството, че в цяло Граово почти няма съхранен в задоволително състояние средновековен храм. А такива е имало. И то доста.
Въпросното подновяване на храма се е случило точно подир смъртта на Кара Фейзи. В него са участвали, както стана ясно, жители от целия район на Режанци, а това говори за една сравнително водеща роля, която е имал някога. В студията на М. Стойкова са изброени имената на двамата зографи, учавствали в изписването на храма. Това са Яначко Станимиров и Илия Зографски, които са изписали по това време и други черкви в областта. Може да се каже, че възстановяването на храма „Св. пр. Илия“ продължава с големи прекъсвания около 80 години (1840 – 1920 г.) и въпреки това стенописите носят усещането за недовършеност – като че ли парите все не са стигали, за да видят местните църквата си такава, каквато са я виждали в мечтите си. Какво ли биха си казали, ако можеха да я видят днес?
Всъщност днес се правят опити този храм да се ремонтира и реставрира. Създадено е Сдружение „Св. Пророк Илия с. Режанци“, на чиято сметка преди пет години са били събрани около 8 000 лв., с които, според организаторите, са направени някои належащи ремонти и консервации. Но от голямата сума (20 000 лв.) за ремонт на покрива почти нищо не е събрано, а дори и тя, мисля, е твърде оптимистична предвид размерите му. Реалността обаче е, че към днешна дата (2025г.) храмът „Св. пр. Илия“ продължава да се руши бавно в забрава.
Използвана литература:
Стойкова, М. Църква „Пр. Илия“, с. Режанци – В: КОРПУС НА СТЕНОПИСИТЕ ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ ВЕК В БЪЛГАРИЯ. 2018, с.527-538.