Местоположение
Храм „Света Петка“, с. Сирищник, общ. Ковачевци, обл. Перник
Дата
18-ти април, 2025 г, обяд
Въведение
Същия ден, в който посетих храма в Режанци, минах и през други две селски черквици в района – „Св. Великомъченица Неделя“ край с. Чепино и „Св. Петка“, до с. Сирищник. За тази от Чепино няма какво толкова да се напише и може би ще се върна на нея някога, когато посетя и съседния ѝ Чепински манастир. Тази от Сирищник обаче, макар и по-окаяна, си струва представянето.
Храмът е при селското гробище, което от своя страна се намира относително далеч (на 250 м от последните къщи) и, както си му е редът – високо над селото. Пътят, водещ дотам, представлява началото на популярен туристически маршрут към местните планини и върхове, който може да е доста оживен в почивните дни.
Самотното здание на църквата, измазано с кал, се извисява над гробовете, накацали плътно около нея, и едва ли някой се отбива точно тук по време на туристическия си преход.
Приближавайки се към този храм, установявам нещо странно и неочаквано за мен, което се затвърждава с влизането ми вътре от крайно нетипичния вход до олтара
Оказва се, че това не е „истинска“ черква. Поне не и според представите на повечето хора за онова, което трябва да представлява един християнски храм. Тук имаме по-скоро някаква магерница, където да се съберат хората на погребение. Цялата южна стена е обзаведена с големи прозорци. Останалите стени са покрити с десетки, ако не и стотици некролози, а цялото помещение на онова, което би трябвало да е храмовият кораб, е заето от скамейки и маси, където спокойно могат да похапнат не по-малко от 50 човека. Картината на селска барака добива завършеност с поставения шперплат по тавана.
Защо тогава съм бил пътя до тая гробищна постройка, че даже пиша и публикация в интернет за нея? Отговорът на този въпрос се спотайва в олтара. Разбирате ли, от цялата някогашна черква, издигната на това място, олтарната ниша по някакво същинско чудо е запазена напълно непокътната. При това с оригиналната си живопис, на която ще се спрем след малко.
Цялата тази публикация е за онова, което е изписано в този мъничък олтар. Останалата част от храма, както стана дума, е неавтентична и не виждам смисъл дори да се показва на снимка (тук все пак можете да видите и такива снимки). За пълнота само ще отбележа, че „корабът“ или по-скоро – трапезарията, е с размери около 9 на 6 м.
Стенописи и надписи
Олтарът на храма „Света Петка“ все още носи стенописите на някогашния средновековен храм. Историците са ги датирали към 16-ти – 17-ти век, а това ги превръща в един от малкото художествени паметници от онова време, който все още може да се види в оригиналния си вид.
Някои биха казали, че стенописите са в окаяно състояние. Точно така са описани те в книгата „Археологически паметници в Пернишки окръг“ (1983 г.), от която черпя историческите сведения в този материал. Това, че повече от 40 години по-късно те продължават да бъдат все така в „окаяно състояние“, всъщност идва да ни покаже невероятната издръжливост на тези стенописи, които вероятно и преди сто години са били в пак толкова „окаян“ вид. Фактът, че те са оцелели някак през целите тъмни времена на османско робство, преживели са разрушаването на стария храм и построяването на нов – възрожденски, който пак е бил е разрушен, е просто невероятен.
На олтара намираме типичното изображение на Пр.Св. Богородица „Ширшая Небес“ с четири медальона около ореола ѝ, на които изобщо не може да се каже какво е имало. Под тази сцена, според „Археологически паметници в Пернишки окръг“, са изобразени четирима светии. Днес с големи усилия се забелязват максимум три фигури. В лявата страна на олтара те са по-запазени. Виждаме двама светци, обърнати към кръста в олтара, които държат в ръцете си свитъци с писания. От дясната страна с много въображение откриваме детайли от третата фигура – ореол и част от още един свитък в долната част, което идва да покаже, че и от тази страна на олтара е било изписано нещо подобно. Симетрията изисква да е имало и още една, четвърта подобна фигура на светец, както пише в цитираната от мен книга, която обаче вече не може да се види и с всичкото въображение на света. Изписването на тези светии е сходно по стилистика с начина, по който се изобразяват Великите отци на Църквата – Светите Три Светители (Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст) и Атанасий Велики. Логично е да се предположи, че това са тъкмо те.
Полузаличените стенописи в олтара съдържат и една изненада, която се разкрива при внимателно вглеждане. Между изображенията са надраскани с остър предмет графити надписи от предосвобожденската епоха. Единият от тях гласи:
Да се знае кога беше поп Цветко 1762
А другият:
Да се знае кога беше поп Петре 1827
В повечето източници в интернет се твърди, че графитът на поп Петре съдържа годината 1720, а не 1827, както е записано в книгата на Митова-Джонова, която държа пред себе си. Сами можете да се убедите, че въпросният надпис (за разлика от другия) е доста нечетливо издраскан и са възможни и двете интерпретации, макар според мен, книгата е по-близко до истината.
Да кажем и няколко думи за историята на този храм. Според Митова-Джонова той е бил разрушен още в късното средновековие, като през Възраждането е бил изграден нов кораб, включващ и оригиналната източна стена с олтара. Той е бил характерен стилово за църквите в този район (издължен и с дъговидна западна стена), но също бил разрушен. През 50-те години още били видими основите на тази пристройка, но днес те са изравнени и върху тях е издигнато настоящото помещение за помени.
Исторически контекст и настоящо състояние
Пътувайки към гробищната черква на с. Сирищник и минавайки през центъра на неголямото днес селце, правят впечатление множеството високи и представителни къщи от началото на 20-ти век по протежение на главната улица. Става ясно, че това населено място в миналото е имало далеч по-важна функция, отколкото днес. Оттук е минавал един от основните търговски маршрути от София към Кюстендил и Македония, който обаче е секнал с прокарването на ж.п. линията София-Кюстендил, довела до упадъка на проспериращия дотогава Сирищник, заобикаляйки го. В османски времена Сирищник дори е бил център на кааза, в която попадали десетки села от Трънско до Земенско. Изглежда е започнал да се разраства през 16-ти век като войнушко селище, чието население се ползвало с привилегии в тогавашната империя. От този период е и строителството на гробищната църква, както и на една отдавна разрушена църква малко по на запад – „Св. Никола Летни“, където днес е съградено параклисче.
Около тази разрушена черква трябва да е било и някогашното селище във времената на средновековието и късната античност. На около километър западно от нея, върху едно възвишение откъм другия бряг на рекичката, която тече към Сирищник, има средновековна крепост с площ около 2 дка, наречена Градището. Следи от антични селища са открити и при махалата Соколица (на 3-4 км с.з. от Сирищник) и м. Крънчов дол – 3 км източно от селото.
Що се отнася до перспективите пред храма „Св. Петка“… В бъдеще едва ли нещо ще се промени, въпреки развиващият се туризъм в района. И все пак, след всички превратности, в които е оцелял храмът, съм уверен, че запазилото се от ония времена, ще продължи да съществува още дълго време.
Използвана литература:
Митова- Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. София, 1983 г.