​

зад борда?

Току-що си паднал от палубата на луксозна яхта в открито море. Само преди минута си отпивал уиски, опрян на перилата и унесен си чертаел планове за бъдещето. А сега се бориш с вълните, заобиколен от безбрежната водна шир, и с ужас наблюдаваш как яхтата се отдалечава към хоризонта, как се превръща в мъничко петънце…

Паниката те завладява, но изведнъж те напуска, за да отстъпи мястото си на блажено равнодушие. Вече сте само ти и морето. Всички условности вече са се скрили зад хоризонта. Отпускаш се по гръб и се усмихваш на небето.

---

Никога не съм плавал в морето, но ми се струва, че много от моите мисли, мечти и действия имат сходна съдба на описаната горе. Едно по едно те изпадат от кораба на ежедневната рутина, на конформизма, суетата и фалшивите блянове. Изпадат в океана на живота, където са обречени да изчезнат безследно, разбира се.

Този блог съществува, за да ги задържи малко по-дълго на повърхността. Един вид дневниче, в което да споделям някакви работи, които ме вълнуват, докато все още ме вълнуват.

Една виртуална бутилка с писма от мен, запокитена в Интернет океана.